Мъртви преди мрак!
 
 Събуждаш се всяка сутрин с махмурлука от снощи. Опитваш се да забравиш, ако не случващото се нещастие с теб, то поне изминалата вечер. Сутринта е по-ужасна от всичкото останало време, с което разполага човек. Утрото те кара да усещаш неудържимото желание да спиш, а когато станеш, си мъртъв човек. Носиш тъмни дрехи, защото човек започва да жалее сам себе си, за това какъв човек е могъл да бъде. Денят минава все по-тежко. Времето до падането на сумрака е далече. Човек се уморява от самото чакане да дойде мига, в който ще забрави нещастието, което до известна степен и сам си е причинил. През това време, докато човек е мъртъв през деня, започва да си задава странни въпроси (поне при мен е така). Какво би направил човек, ако винаги си се нуждаел от някой, който го няма? Какво би направил човек,  ако на 1 миг на щастие след това отговарят 10 мига на тъга? Какво би направил, ако човекът, на когото разчиташ, човекът, на когото държиш утре умре, а ти не си му казал какво чувстваш, колко много значи той за теб.
  След това започваш да се питаш дали някой ти е казал и показал, че си истински обичан? Някой накарал ли те е да се чувстваш специален? Някой казал ли ти е, че си шедьовър и е достатъчно да бъдеш себе си. Има ли човек, който да ти каже, че не е нужно да доказваш на някого каквото и да е било.Че си хиляди пъти по-способен, отколкото се оценяваш сам.
  Питаш се как да бъдеш щастлив, след като трябва да имаш цел, да живееш с любов. Как да се усмихнеш, когато през деня просто болката ти пречи? Как да бъдеш смел и да помагаш на другите, след като не можеш да преодолееш собствения си страх? Как да помогнеш на някой, след като твоята болка те прави сляп за болката на другите.
  Идва и момента на падането на мрака. Едно от дългоочакваните неща – идването на вечерта и с нея забравата. Човек започва да поглъща големи количества алкохол, за да притъпи болката и когато забрави за всичко, тогава е времето, когато е истински жив, защото е забравил за всичко. През деня даже и тъгата ти е уморена.
  Желаеш съвет, дават ти упреци. Очакваш разбиране, получаваш тишина. През деня просто разбираш, че никой не може да ти отнеме това, което нямаш. През деня става страшно, защото някой започва да ти липсва и в тази липса започваш да си спомняш неговите мисли. Страшно е, когато видиш приятел и го чувстваш далечен. Тогава празните погледи казват това, което думите не могат. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере! С надеждата живеем, за да умрем със спомена!!! 



   Да бъдеш сам, наистина сам, без каквато и да е било илюзия, това се случва малко преди обезумяване или самоубийство.

                                                                                          Мъртви преди мрак!