Мъртъв
Вървя си аз по улицата и се прибирам от центъра към вкъщи. Вървя облечен с дебело яке и зимна шапка, но усещам как студенината ме пронизва. Усещам хладния въздух как играе върху лицето ми. Лъкатуши, играе и танцува по него. Придава бледо червен цвят на носа и бузите ми. Устните ми напукани от този студ и болка, защото няма кой да ги стопли, кой да премахне болката. Очите червени, от сълзи! Сълзи причинени от тези който обичам най-много, причинени от парещия ад който наричам живот!
Вървя си аз по улицата и подсъзнателно се онасям от белотата на снега. Мисля си колко спокойно и приятно изглежда той. Изведнъж виждам една купчина сняг изцапана в кафяво и червено! Кърваво червено, като кръвта в моето малко, сбръчкано сърчице. Кафяво като гроба, който очаква денят, в който ще направя последната си грешка. Сега се спирам и си мисля, нима това не съм аз. Едно петно сред белотата на обществото. Нима не съм мръсната кръв нарушаваща мира и спокойствието. Нима не съм това кафяво леке, което да разваля бялата хармония.
Вървя си аз по улицата към вкъщи, късно вечерта. Мъртвило е! Няма никой по улиците. Само аз, мойте най-лоши кошмари и страхове, моите несигурности, който бавно ме изяждат отвътре и красивият бял сняг. Кошмарите и страховете се пробуждат и оживяват те в мен. Гонят ме из широките улици на реалноста, както ме гонят и в съня ми. Несигурностите ми чакат и дебнат момента когато ще се поколебая, дебнат и чакат този момент, за да ме свалят на колене и да ме подчинят. Само снегът си седи и ме гледа. Наслаждава се на бъркотията в мен и си мисли какъв особняк съм. Изведнъж чувам звук, наподобяващ хиляди рояци бръмчащи оси, хиляди нокти драскащи по черна дъска, ала в главата ми. Звук скърчащ и досаждащ всеки мой нерв. Звук, който наручава тишината! За миг се почудих какъв е този смръзяващ тътен, но когато кошмарите, страховете и несигурностите ми ме изоставиха и остана само снегът и тишината, съзрях пред мен една опаковка захвърлена на цимента, която сякаш се опитваше да избяга от студа и се влачише по земята.
Вървя си аз по улицата и разбирам, че колкото и да вървя по този път, никога няма да достигна величие! Разбирам че дори и да съм жив и читав, аз всъщност съм умрял отдавна! Умрял от бавна и мъчителна смърт. Мъртъв отвътре! Жив тялом, мъртъв духом. Обречен на безчуствен и безцелен живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стивън Все права защищены
,но иначе е добро 