Иван Йосифов Арабаджиев е роден през 1926 година. Живял през годините на 2-рата световна война, комунизма и демокрацията. Личност от съвременната ни история.  Малцина знаят за него, но за мен той е изключителен човек. Син в семейството на Катерина и Йосиф Арабаджиеви. Още като дете работи и помага в занаята на баща си. Неговата личност се изгражда в юношеските му години като разбира, че сам трябва да се труди, само трябва да построи дом за семейството си.

  Средния му ръст и сините като небе очи го отличават от останалите. Добродушното му сърце и никога не спиращата му отдаденост към близки, роднини и приятели го определят като незабравима личност. Строгият му глас за виновните всява страх, за близки той винаги бе мил и отзивчив. Униформените дрехи от затвора и полицията са неговото облекло. Своите спечелени пари той влагаше в децата и внуците си.

     Упорит и енергичен, нямаше недостижими неща. Борил се е до край. Всеки път е получавал, каквото поиска, но, разбира се, не на тепсия, а с много мъки и лишения. За мен той означава много. Отчасти моята личност е изградена от неговото възпитание. Единствената внучка съм му аз и той даваше всичко за мене. Но не само ми даваше, а  ме учеше на уважение най-вече към по-възрастните от мен, на толерантност към партньорите. Той беше такъв честен и искрен... Професиите, които работеше, го дисциплинираха, нямаше нещо, което да не му се отдава. Да, работохолик си беше! Отхвърляше грешните твърдения, но не и преди да ги изслуша.

     В живота си на църква е отишъл само няколко пъти, но за сметка на това вярваше в Господ. За него нямаше идеални хора, всеки се отличаваше по нещо от другия. На моменти обичаше да остава сам със своето АЗ. Не се хвалеше, не обичаше да чува думи за себе си, дори и такива, които го възхваляват. Едва ли му е било лесно да отгледа две деца, които са и първите две сестри, завършили една и съща специалност в града ни.

    Скромният живот му прилягаше. Работата в полицията го направи изключително интелигентен и също така взискателен. Не изпълними задачи не съществуваха. Чрез чувството си за хумор е спечелил уважението на колеги и близки. Критичен беше към себе си и останалите, които го заобикаляха в живота. Всичко трябва да е добре изпипано и подготвено, сякаш ще го виждат хиляди хора.

    Дори с основното си образование той е постигнал наистина много. Признанието на началници, кметове и най-вече близките си. Многобройният брой предмети в къщата и луксът не бяха негова цел, за него бе важно доброто в сърцето и душата. Оценката му за другия зависеше от това колко интелигентен, умен и образован е той, а не от облеклото и накитите, които носи.

Любящ съпруг, всеотдаен баща и дядо. Винаги във всеки момент беше готов да поеме отговорност за постъпките си. Моят дядо - идеалът ми за човек, индивид и личност!