28 июл. 2007 г., 20:45

На едно приятелство... 

  Эссе
2239 0 3
5 мин за четене
 

Често си задаваме въпроса „Какво се случва?", без да успеем да намерим отговора му...  Отминаваме с въздишка, преминаваме нататък... наранени и отчаяни от събитията... Готови за нови удари от живота, сякаш търсещи своето място във Вселената. Напоследък се замислям какъв е смисъла от живота, като постоянно сме разочаровани от някой, който сме обичали... Смешно е да търсим отговори, които не бихме могли да открием някога... или поне на този етап, когато все още не са ни предали много хора... Искаме или не, неволно се оказваме в плен на омагьосан кръг, от който сякаш няма излизане... Понякога, или може би много често, искам да намеря хора, които да усещат това, което аз усещам. Да разбират това, което аз разбирам. Да плачат за това, за което и аз плача... Искам и се надявам... но не ги откривам... и знам, че няма да ги открия. Така е устроен света. Човек съществува, за да търси неща, в които вярва... Надяваш се, не се отказваш... търсиш, търсиш... дали откриваш или не... на кого му пука.

Намерил успокоение в душевната прегръдка на някой близък, забравяш за проблемите, отърсваш се от болката и започваш да живееш отново. Прероден от любовта и себеотдаването, докато отново не понесеш онзи грозен удар на предателството. Започнал си да вярваш, че съществува... когато... отново и отново и отново... Отчаяние... Какво чувстваш, когато човекът, на който си вярвал безрезервно, те предаде? Загърби мечтите и надеждите Ви... Заровил е усмивките и прегръдките... Свалил маската, която толкова си обичала... В какъв човек си вярвала?... не е този, на който си се доверявала... не е този, който си обичала... не е този, който си прегръщала...

Него го няма и никога вече няма да го има...  Ти знаеш това и се примиряваш... някак... Учиш се да живееш без него и без подкрепата му, от която толкова се нуждаеш. Какво пък? Ако имаш вяра, може би това е било доброто решение... а може би не... И в двата случая няма как да го научиш, просто защото вече нищо няма да е същото... Колкото и да се опитвате да вярвате в това!

© Теодора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ - ТЕ СА ВИНАГИ ЕДНО ЦЯЛО И НЕДЕЛИМИ
    ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЯХНОТО ВСЕОБЩО, СТАБИЛНО И ЩАСТЛИВО
    БЪДЕЩЕ, КОЕТО ТЕ ЗАЕДНО В ИМЕТО НА ЧОВЕЩИНАТА ИЗГРАЖДАТ…
  • Вярно е, защото се е случило. Няма нищо по - вярно от това, което ни застига в живота.
  • Колко вярно!Иска ми се поне веднъж да срещна човек, който да усеща това, което и аз усещам, но уви - няма такъв.Колко жалко само, но ти го каза - "така е устроен светът", всеки да бъде различен и да носи тежестта на индивидуалността.Поздрав!
Предложения
: ??:??