На лошото отвърни с добро
На лошото отвърни с добро
“Какво си мислите, че правите като обичате тези, които ви обичат - да обичаш този, който те мрази - това вече е истинска любов” е казал Христос.
Колко мъдрост се съдържа в тези думи. “На лошото отвърни с добро” гласи една друга поговорка.
Но кое е добро и кое зло, кой е лошият и кой е добрият?
В литературата и филмите можем лесно да открием персонажите, олицетворение на злото, но на сцената на живота – ние сме тези, които трябва да решим кое е добро и кое зло без автора или сценариста умело да ни насочват.
Критерият за оценяване на доброто е лошото, те са взаимно свързани и ако унищожим лошото, тогава как ще оценяваме доброто. С желанието си да унищожим пороците и да накажем лошите, често се случва да отговаряме на насилието с насилие, но не поражда ли това ново насилие и не се ли затваря така един омагьосан кръг.
Христос сред тежкия мирис на кръв казва “Ако те ударят от едната страна , обърни и другата”, но 2000 години след това на този постулат ние противопоставихме друг – закона на Мойсей “Око за око, зъб за зъб”. Това е законът на джунглата, законът на физическото оцеляване.
Но преди да отвърнем на насилието с насилие, нека свалим маската, която всеки от нас слага на сцената на живота, нека погледнем в самите себе си видим колко раними сме и ние, и всички около нас. Нека възприемем всички живи същества, като уникални и единствени, заслужаващи нашето уважение. Във всеки от нас живеят и ангелът, и дяволът. Единственият начин да се справим с пороците е търпението и примирението към човешкия грях. Много често да се опитаме да унищожим пороците у другите е безсмислено, ако първо не ги унищожим в себе си. Идеални и безгрешни хора няма, човекът сам избира пътя си, но пътят променя човека.
Тръгнем ли да правим добро, не бива да очакваме добро. На Ницше принадлежи и позабравената мисъл “Този, които има много добродетели, е осъден на страдание”.
Принципът “Не прави на другите, това което не искаш да правят на теб” повече се възхвалява, отколкото да се спазва. Животът на човек е като искра - понякога може да запали целия свят, а понякога да угасне незабелязано. Затова нека се постараем, ако не запалим целия свят, поне да го осветим за малко с нашата искричка от добродетели - нека бъдем по-добри. Всяка сила е дар божи, човекът е този, който я поставя в служба на дявола. “Човек може всичко, това е прекрасно и страшно, човек може всичко чрез бога и дявола в себе си”. Доброто е по-силно, то може да победи. Малкото поражда голямото, а голямото прегръща малкото. Нека направим едно малко добро на врага си, пък - кой знае...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Влайкова Все права защищены
