Националната граница - Бариера или мост

                                  над река.

 (Есе)

Граница. Какво е границата?  Дали това е границата вътре в нас или е националната граница? Често задавани въпроси. На които има много отговори. Националните граници са нашият път към себепознание, към вникване в нашата същност. Но заобикалящата ни модерна реалност, новите технологии ни изправят постоянно пред въпроса имат ли бъдеще. И границите не са ли само вътре в нас. Много често ние, хората, не се замисляме над това. Поставяйки си мислени граници... А светът е толкова малък, може да се събере в една човешка длан, ако поискаш. За човешката мисъл няма бариери и КПП, не се изисква виза или покана. Мислите ни са свободни, те са като птиче, което лети волно и свободно. Това личи и от постоянно развиващите се комуникации, новите технологии, които ни заобикалят. Само с едно натискане на мишката можем да стигнем до най-отдалечената точка на земното кълбо. Можем да комуникираме с близки, приятели и познати, които не можем да видим всеки ден, тогава границите не съществуват. Дори на хиляди километри, разделени от много граници, те са близо до нас.

Но в някои случаи границата се явява мост между народите. Докато пиша това в мислите ми се прокрадва една древна библейска притча - тази, за вавилонската кула. Когато хората са живели заедно, говорили са на един език, дори тогава не всичко е било розово и зрънцето на раздора се е появило. Затова Господ е решил да ги накаже да говорят на различни езици. Но тогава възниква въпросът за необходимостта от тези граници. Във времето на толкова болка и насилие те в някаква степен ни спасяват. В света, в който живеем, хората не се замислят над въпросите за глобалното затопляне, войните, конфликтите... В тази толкова черна действителност, която ни заобикаля, границата се явява спасителната бариера, тя ни отделя, прави ни индивидуални, всеки народ сам по себе си е различен, има свой език, култура и обичаи, нрав и история. Но дали всеки народ би запазил своята идентичност без разделението, без границите. И отговорът е ясен като „бял ден": Не. Границата ни разделя, но ни и запазва, откроява ни, прави ни различни, уникални, истински, автентични. Запазвайки нашия бит и култура. Правейки ни интересни за останалия свят. А това прави света толкова шарен и красив. Една много умна мисъл гласи: „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му''. Замисляйки се над нея, открих скрития под текст,  а той е, че за сърцето и мисълта няма мостове и бариери. Всяка разделителна бариера, всяка граница е незначителна пречка за свободния дух. Ако сам не се заключиш, никой друг не може да го стори.