Надежда в погледа напред
Надежда в погледа напред
Протягам ръка и в миг мисля, че ще те стигна... но ти си далеч. И тръгвам отново сама по прашните улици на града, търсейки две зелени очи, но няма ги! В своята жажда да укротя болката преминавам мислено гори, планини, реки и поля, за да достигна душата ти, солейки рана изплуват спомени в съзнанието ми... напред... и после накъде? Кога ще спре да ме боли момче? Ти няма да дойдеш и аз няма да се върна и изходът е само напред... и после накъде? Знам, пак ще плача като дете, но ще мине, болката ще спре... напред и после към звездите, случайна среща с теб в мечтите...
Протягам ръка и в миг мисля, че ще те стигна... но ти си далеч. И тръгвам отново сама по прашните улици на града, търсейки две зелени очи, но няма ги! В своята жажда да укротя болката преминавам мислено гори, планини, реки и поля, за да достигна душата ти, солейки рана изплуват спомени в съзнанието ми... напред... и после накъде? Кога ще спре да ме боли момче? Ти няма да дойдеш и аз няма да се върна и изходът е само напред... и после накъде? Знам, пак ще плача като дете, но ще мине, болката ще спре... напред и после към звездите, случайна среща с теб в мечтите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Иванова Все права защищены
