14 нояб. 2008 г., 09:23

Надежда в погледа напред 

  Эссе » Любовные
1483 0 3
Надежда в погледа напред


Протягам ръка и в миг мисля, че ще те стигна... но ти си далеч. И тръгвам отново сама по прашните улици на града, търсейки две зелени очи, но няма ги! В своята жажда да укротя болката преминавам мислено гори, планини, реки и поля, за да достигна душата ти, солейки рана изплуват спомени в съзнанието ми... напред... и после накъде? Кога ще спре да ме боли момче? Ти няма да дойдеш и аз няма да се върна и изходът е само напред... и после накъде?  Знам, пак ще плача като дете, но ще мине, болката ще спре... напред и после към звездите, случайна среща с теб в мечтите...

© Светла Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "напред и после към звездите, случайна среща с теб в мечтите..."
    Романтичен реализъм.. тегаво е чувството, но приятелката ти е щастливка, че и се посвещава такова страхотно нещо...
  • хахаха посветила съм го на една приятелка и нейната любов
  • ...еех младост - младост... не се кахъри момчета бол ... и дори да не са със зелени очи вече има цветни лещи...както се вика - напред и нагоре
Предложения
: ??:??