Надежда в погледа напред

Nov 14, 2008, 9:23 AM

Essays » Love

1468 0 3

Надежда в погледа напред

Протягам ръка и в миг мисля, че ще те стигна... но ти си далеч. И тръгвам отново сама по прашните улици на града, търсейки две зелени очи, но няма ги! В своята жажда да укротя болката преминавам мислено гори, планини, реки и поля, за да достигна душата ти, солейки рана изплуват спомени в съзнанието ми... напред... и после накъде? Кога ще спре да ме боли момче? Ти няма да дойдеш и аз няма да се върна и изходът е само напред... и после накъде? Знам, пак ще плача като дете, но ще мине, болката ще спре... напред и после към звездите, случайна среща с теб в мечтите...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

va6ta-lelq (Диреоставаща Епилация)

2009-03-12T18:27:32+02:00

"напред и после към звездите, случайна среща с теб в мечтите..."
Романтичен реализъм.. тегаво е чувството, но приятелката ти е щастливка, че и се посвещава такова страхотно нещо...
dream_hunt3r (Светла Иванова)

2008-12-21T19:51:22+02:00

хахаха посветила съм го на една приятелка и нейната любов
pureblack (Георги Колев)

2008-11-14T11:55:05+02:00

...еех младост - младост... не се кахъри момчета бол ... и дори да не са със зелени очи вече има цветни лещи...както се вика - напред и нагоре