fereu_7 (Ада)
3 16
3 авг. 2005 г., 16:05

Надеждата... 

  Эссе
13864 0 2

         Единственото нещо, в което винаги непоколебимо и искрено съм вярвала, е надеждата. Когато градиш основите на своя жовот, именно надеждата е тази, която те крепи през цялото време. Когато се изправиш пред отчаянието и страданието, тя е твоето спасение. Когато болката и чувството на безсилие те завладеят напълно, надеждата е начинът да продължиш напред. Никога не губи надежда, защото радостта и упованието, които тя носи, ще умрат заедно с угасналата вяра. Неизменно я следвай навсякъде, защото надеждата е правилният път и светлият избор. Тя побеждава всички съмнения. Надеждата е вечна и безкрайна. Тя е пламъкът в живота, тя е пламък в сърцата. Надеждата е мечта.
А ти мечтаеш ли?

© Ада Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно така!!!Кратко, ясно, стегнато...Събира в малкото си редове, това, което се е изписало в десетки страници за надеждата у Човека.
  • Да, и мисля, че и ти мечтаеш красиво. Какво ни е нужно, за да полетим, т.е. да се хванем за надеждата? Мъничко вяра, че ще стане. Някой беше казал - вяра колкото синапово зрънце.
    Есето ти е чудесно, Вилия!
Предложения
: ??:??