6 июн. 2007 г., 09:16

Надеждата-спасение или агония 

  Эссе
2128 0 0
1 мин за четене
  Стоя сама в празната и тиха стая, и се чудя кога пак ще видя твоите очи. Кога пак ще те прегърна? Кога ще ми се усмихнеш, с онази твоя прекрасна усмивка, която ме радва и ме прави щастлива! Но теб те няма!
  Стрелките на часовника отброяват времето без теб. Минали са само няколко минути, а на мен ми се струва цяла вечност. Надявам се, че ще влезеш в празната стая и ще ми кажеш думите, които искам да чуя. Но теб те няма!
  Надеждата е моята най-близка приятелка в момента. Тя ми вдъхва вяра и ме кара да продължа напред. Надеждата ме спасява от сивото  ежедневие, изпълнено с толкова мъка.
  Не е лесно да си сам. Неприятно е, когато няма с кого да споделиш и с кого да изживееш най-красивите мигове от живота си. Немислимо е да останеш сам, защото без човек до теб ти си нищо. Аз не искам да съм сама. Страх ме е от самотата! Но знам, че надеждата ще ме спаси от отчаянието и ще ме върне към оптимизма.
  Аз няма да те чакам вечно. Няма  да стоя сама до телефона, обляна в сълзи, с надеждата, че ще ме потърсиш. Няма! Отказвам да превърна надеждата в агония, която да ме убива бавно и да унищожава душата ми. Ще се изправя срещу истината и ще се взема в ръце. Ще чакам човека, който ще ме обича истински и ще бъде с мен, независимо от всичко и всички. Може да минат дни, седмици, месеци,  дори години, но аз отказвамда се превърна в едно огнено кълбо от мъка и сълзи. Ще вървя с високо вдигната глава и ще радвам близките ми с усмивката си. Няма да позволя да ме съжаляват. Аз съм силна и ще се справя, защото Надеждата умира последна!

© Ралица Банова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??