"Не бой се, народе-мъченик,вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!"

(есе)

       В християнството,какато и във всяка друга религия,неизменно съществуват опозиции,борбата между които движи света.Общата идея  за границата между  „доброто” и „злото” се обособява още в античните религии и  постепенно се надгражда от стойности като свободата,знанието,любовта и техните съответни противоположности.Апогеят на борбата между двата полюса  е забележителната християнска идея за смъртта,която ражда безсмъртие-Голгота,която е най-прекият път към вечния живот.Тази философия е своеобразно установяване на идеята,че смъртта не е никога напразна и води до продължаване на човешкото призвание да бъде добър дори след живота.

      Наставленията за това да даваме една от двете си ризи на ближния или дори да му обърнем и другата си страна,за да я удари,днес звучат като шепот отпреди двехиляди години и се вписват в идеята за един съвършен човек,но от чуждо време.А всъщност незабелязано за последен път те са прозвучали покрай нас само преди часове,когато случайно сме чули колко хора са загинали през предишния ден някъде далеч от нас..Но посланието е,че страданието е единственото сигурно преживяване на земята.Голямото страдание търси всеки ден жадно надеждата затворена в античните думи:”След Голгота иде Възкресение!”,защото точно както преди векове хората днес  вярват,че носят света с неговите войни в себе си и се стремят към баланс на силите в своя живот.Непроменящото се в човешката душа от всяко едно време се подчинява на мъдрите думи и се движи в унисон с техните идеи,особено когато те са универсум,роден,изпитан и сигурен в  поддържането на надеждата в хората

    Великите истини се налагат като такива ако тяхната стойност е приета и доказана  от историята на човешкото страдание.Прозвучал за първи път с Христовото Възкресение химнът на безсмъртието се  превърща  в мечтаната надгробна песен за  всеки негов последовател и мисъл,с която той преминава през света,но истинското доказателство за чудото на тази песен не е отделния човешки подвиг,а влиянието,което тя оказва на множествата.Сътресенията,катастрофите и конфликтите на народите биха били незаздравими рани ако нямаше лекарство и успокоение в надеждата.В моментите на прояви на злото спрямо нея никоя общност обаче,колкото и силна да е,не би могла да се изправи и бори за своята идентичност без ясни идеи за целите на защитата си.Думите,подходящо припомнени и казани,винаги са имали почти онзи животворен ефект за хорота,който е имало божественото слово за света.

    „Със слово той вкупом ги напояваше като дъжд,а те усърдно растяха и принасяха...духовен плод”( Григорий Цамблак).Хората се превръщат в сила велика и крехка като природата,за да бъдат едновременно силни и усещащи дъждът на словото,в което се съдържа тяхното спасение и балансира тяхната истина.Най-важен може би за един народ е винаги актуалния въпрос на кого и какво да вярва и кого да избере,за да може да му позволи да изиграе ролята на животворен дъжд в неговото сърце.Как точно ще бъде спасено доброто,ако страданието вече е породило отчаяние и страх и действителността не напомня с нищо но познатата досега?

   Ако решението се вижда в смъртта и бъдещето се оставя в ръцете на надеждата,то страданието е мъчение,защото не е временно изживяване,а съпътстващ фон.Стремежът на хората би бил смъртта,за да може по-скоро да се сменят живот с живот докато не се родят тези хора,които биха били толкова далеч в бъдещето и близо до надеждата,за да осъществят прераждането на болката в нейната противоположност и с нея всичко друго за един по-добър човешки живот.

  Дали възможността за нов живот е милост от бога или израстване на истината в сърцата на хората не може да се каже със сигурност.Понякога мъченичеството е доброволно и покорно и затова на хората се струва,че би било чудо да се избавят от него,но друг път сякаш не самото избавление,а идеята зя него е по-значима и решаваща кьто промяна в съзнанията.Доброто идва там,където е поканено,а има хора,които виждат пред другите и винаги намират начин да им покажат пътя .” След Голгота иде Възкресение!"-старият живот си е отишъл вече,така че душите не бива да скърбят,а да приветстват новия сред ужаса на настоящето си!