Сега вече разбрах и съм доволен. Предполагам, че „доволен" е твърде силна дума, но основното е, че разбрах. Или поне така си мисля... Чувствам се странно - вече изписах три изречения, а така и не упоменавам конкретно какво, аджеба, съм разбрал. Знаете ли, причината е, че не съм особено наясно, но как това е възможно? Аз го разбрах и никой не може да ме убеди в обратното...
„Аз съм загубен в тълпата човек, замаян от съскащите светлини, едно нищожество, което видя, че светът е достоен за подигравка." - да ме прощава Хенри Милър, че го цитирам без дори да съм прочел романа му „Тропик на рака" (а все се каня), но веднъж един приятел случайно ми спомена това цитатче и, не щеш ли, го запомних. Тогава ми прозвуча толкова истинскo, сякаш току-що бе материализиралo мислите ми в едно гениално изречение. Имах чувството, че през целия си съзнателен живот (колкото и кратък да е той засега, ха-ха) съм искал да изкажа именно тези думи, да ги изтръгна от гниещата си душа и да ги запратя по света с цял ...