Rabbit (Йосарян)
72 236
13 мая 2009 г., 20:56

Неозаглавено (част 1) 

  Эссе
2399 0 10
3 мин за четене

Untitled (part 1)

 

 

Здравей, искаш ли да ме познаваш? Ако не, моля спри веднага с четивото, което захващаш. Ще бъде по-лесно и за двама ни. А и не само за нас, за всички. Може би така е редно. Ще си спестиш главоболия, а и време, време, което може да прекараш, опознавайки себе си, примерно. Но пък... няма да познаваш мен. Аз съм егоцентрик, споменах ли ти? Имам си изграден свят (който, между другото, се разпада с всяка секунда), в който аз съм най-важният елемент и не мога да понасям, когато някой ме измества. Страдам. И то искрено. По-болезнено е от всичко останало. Но, бога ми, ела, заеми мястото ми на върха. Разпилей ме докрай и ми докажи, че съм един нещастник, който няма нищо. Докажи ми, че съм беден като мишка, погледни ме и с една усмивка ми дай всичко...

Мислите ми се лутат от една посока в друга. Чести са колизиите между тях. Парадокс след парадокс, дилема след дилема. Мисля, че съм побъркан. А това би била доста висока бариера, която да надскочиш с едничката цел да ме познаваш. Не си струва, нали? Най-добре недей... но не чувам отговор.

Ходи ли ти се на разходка? Искам да минем през прашните булеварди, наситени с изгорели газове и убийствена самота.  Ще си говорим за това, колко е гаден светът и как нищо няма значение. Ще прекосим и някоя малка уличка (в момента се сещам за една), осветена от залязващото слънце и току-що запалените улични лампи... Умът ми случайно ме прати в света на „Малкия принц” и планетата на фенерджията. Не знам, стори ми се романтично, не мислиш ли?... оглеждаме варосаните дървета и минаваме по разместените павета, които бог знае кога ще бъдат поправени. Изпадаме в безвремие. Отново си говорим за света, който може би, все пак, не е чак толкова гаден и как... нищо няма значение... Стигаме до плажната алея... там... е пусто. Бриз, море и две души, плуващи в аквариум. Две души, заключени между страхове и сълзи, заключени между емоция и безсмислие, заключени на тази алея, отправили поглед към безкрая... Няма нужда от думи, няма нужда от мисли. Всичко е излишно. Поглеждаш ме в очите и разбираш всичко. Разбираш, че... но на теб не ти се ходи на разходка. Бургас е студен град, по-добре да се сгреем?

Искаш ли да пийнем някъде? Ще се ободриш. Не е нужно да мислиш за всичките си болежки, когато можеш да включиш стабилно количество водка в кръвообращението си. Тя помага. Не те пита на колко години си, нито ù пука как изглеждаш в огледалото. Не се интересува ще бъдеш ли човек след 10 години или ще оскотееш. Хайде, ще ти хареса. Ще се оставиш емоцията да те води, защото тя е всичко, което можеш да съхраниш от живота си. Ще свалим маските. “Being drunk doesn’t change who you are. It just reveals it”*. Може да си говорим за самотата и надеждата. (“Dum spiro spero”*). Някак си, в последно време само те ме интересуват. Може би защото едното се увеличава застрашително, а другото достига критичния минимум. Но това не е важно, ти как си?...

Мълчиш... но продължаваш да четеш. Помолих те да спреш, помниш ли? Усещам тъга. Очите ти я издават. Гледат ме така сякаш... е, ти знаеш как... стой, отварям си кутийка бира... но губя мисълта си... отварям си щорите и поглеждам към небето. В главата ми зазвучава Sorrow на Floyd. Сюрреалистичната картина на моя живот оживява. Страх ме е. Тишина... а тя така ме плаши... ”защото (тя) говори много по-силно от думите...*”. Искаш ли да погледаме небето... и просто да помълчим?...

 

П.С. Един нешлифован изблик, посветен на всеки, когото е докоснал.

 

  1. Цитат от ТВ сериала „House M.D.”,  в превод от английски: „Пиянството не те променя. То просто разкрива същността ти.”
  2. Мисъл на Цицерон, в превод от латински: „Докато дишам, се надявам”
  3. Из песента Sorrow на Pink Floyd.

© Йосарян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Малко се намирам в дупка...не знам кога и дали ще се получи нещо стойностно
  • хей, ти няма ли да публикуваш нещо ново? (:
  • благодаря
  • Хахах, жив и здрав да си
  • Пак не си си пил антидепресантите(водката), но съдейки по заглавияето с нетърпение чакам part 2.Браво и мерси за посвещението!
  • truthiseek, Силви, досега не ми е попадала, но ще я погледна.
    NewClearFear, продължаваш да ме насърчаваш. Оценявам
    Миа, Дими, радвам се, че ви е харесало. Поздрав.
  • докосна ме. (:

    truthiseek, и аз за нея се сетих. Йосарян, чел ли си я? (Камю - "Пропадане" Любопитство. (;
  • Благодаря за коментарите
  • Аххххххх, &@^$%*#*!!! Тук написах нещо много умно, но нета заби и сега го няма... *********! Както и да е Прав си spiro,spiro и не-spir-ай, щото инак лошооо. Казва ти го Гошо
  • "Ще ти кажа една тайна, приятелю. Бе бива да чакаш Деня на страшния съд. Той е всеки ден." (или нещо подобно, главата ми е бъкана с подобни простотии)
    из една книжка, която се казва "Пропадане". Много умна книжка за много умни неща. Особено за хората и водката и безсмислието. Това ме подсети за нея, особено като атмосфера.
Предложения
: ??:??