Нещастието е подходящо време за добродетели

    За различните хора думата "добродетели" означава различни неща. За някои добрите дела се изразяват в благотворителност, за други в отношението и държанието към околните, в прошката, толерантността, приятелството. Но ние не можем да вършим само добро, защото няма безгрешни хора. И все пак кога ли е най-подходящото време за добродетели? Може би нещастието?
   Когато сме нещастни, поради една или друга причина, ние сме сринати морално. Объркани сме от всичко случило се и в главите ни се въртят какви ли не въпроси. Един от тях може да е: "Дали някой ме наказва с това нещастие, защото не съм достатъчно добър с хората?". Или пък просто решаваме, че отсега нататък ще вършим само добри дела, за да не страдаме и да няма за какво да бъдем наказани. Но защо да се сещаме за добрини, само когато сме нещастни? Може би, защото тогава оставаме насаме със себе си и мислите си и осъзнаваме, и осмисляме както своите, така и действията на другите. Опитваме се да разграничим доброто от злото.
   Понякога решаваме да помогнем на някого,който е нещастен, защото се поставяме на негово място и си представяме как искаме да помогнат на нас. Друг път се чудим, дали този човек заслужава помощ или не, защото може би той сам си е виновен за нещастието си. Може с поведението и маниерите си да е заслужил това положение. Затова, дори да сме нещастни, не бива да просим помощ, защото не знаем какво е мнението на хората за нас и държанието ни. Трябва да оставим на тях да преценят, дали имаме нужда от подкрепата им. Ето защо е хубаво да се придържаме към поговорката "Трябва да протяга ръка не този, който проси, а този, който дава". Рзбира се, ако решим да помагаме на някого, то трябва да внимаваме как да го правим, за да не се почувства унижен човекът в затруднено положение.
   Да се върши добро е хубаво. Но нека не го правим само когато се "опарим" от живота. Вярно, нещастието ни прави по-чувствителни и по-склонни към хуманизъм, но ще е добре, ако се сещаме за повече добродетели и когато сме щастливи или поне, когато ни е по-леко.