Нещо лично ...
Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.
Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сред път, незнаещо накъде да поеме, само, стенещо, молещо, викащо, ала гласът му - като "глас в пустиня" нечут, зовът му останал без отговор...
Явно животът твърде бързо показа "рогата" си за мен, тъй като съм едва 20 годишна. Сигурно ще си кажете "Абе момиче - не се депресирай , животът е живот и сам ще се нареди!", възможно е дори сама да си го казвам вече и аз не знам :)...
Положението ми е такова: приключих дълга връзка, започнах в началото на лятото нова работа, попаднах на неправилните хора, тръгнах по лоши пътища ... наркотици, дискотеки... затънах с пари и с хиляди борчове, а сега в един момент се осъзнавам седнала сама сред нищото, без подкрепа, без да има на кого да споделя и най-вече безпомощна.
Не знам накъде да поема и какво да правя... Блъскам се, сякаш съм затворена в стъклена клетка - ту в едната стена, ту в другата. Търся начини да оправя кашата, ала без решение остават проблемите ми...
Моля ви помогнете ми - стене душата ми... ала никой, не вярвам вече в нищо и никого, не вярвам, че времето оправя, или че някъде там е и моят път и ще го намеря... Какво да правя?
Как да постъпя? Страх ме е ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Иванова Все права защищены
