inchetoivanova (Цветелина Иванова)
10 13
2.10.2011 г., 23:53 ч.

Нещо лично ... 

  Есета » Лични
1835 0 5
1 мин за четене

Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.

Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сред път, незнаещо накъде да поеме, само, стенещо, молещо, викащо, ала гласът му - като "глас в пустиня" нечут, зовът му останал без отговор...

Явно животът твърде бързо показа "рогата" си за мен, тъй като съм едва 20 годишна. Сигурно ще си кажете "Абе момиче - не се депресирай , животът е живот и сам ще се нареди!", възможно е дори сама да си го казвам вече и аз не знам :)...

Положението ми е такова: приключих дълга връзка, започнах в началото на лятото нова работа, попаднах на неправилните хора, тръгнах по лоши пътища ... наркотици, дискотеки... затънах с пари и с хиляди борчове, а сега в един момент се осъзнавам седнала сама сред нищото, без подкрепа, без да има на кого да споделя и най-вече безпомощна.

Не знам накъде да поема и какво да правя... Блъскам се, сякаш съм затворена в стъклена клетка - ту в едната стена, ту в другата. Търся начини да оправя кашата, ала без решение остават проблемите ми...

Моля ви помогнете ми - стене душата ми... ала никой, не вярвам вече в нищо и никого, не вярвам, че времето оправя, или че някъде там е и моят път и ще го намеря... Какво да правя?

Как да постъпя? Страх ме е ...

© Цветелина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря!!
  • Сбъркала си, случва се! Важното е да продължиш, но вече по "правилният" път! Имаш нужда от подкрепа и професионална помощ. Довери се на някой близък, който те разбира и бъди силна! Прегръщам те!!!
  • Спри, застани на едно място и се ослушай.....Изчакай....Ще се уталожи и ще чуеш нещо, което ти е полезно.... Но ще стане бавно, имай търпение....Не бой се.Ще се справиш.
  • Мерси, означава много за мен
  • Миличка! Животът е изпитание... Всичко е преодолимо! Има начини! Направила си първата крачка, признавайки, че имаш проблем. Сега имаш нужда от хора, които вярват в теб. Вярвам в теб, Цвете!
    Прегръщам те, дете!
Предложения
: ??:??