Онази страст. Онова напржение. Онези моменти, в които се усмихваме без никаква причина. Забраненото е най-сладкото. Какво клише и каква проста истина за живота. Вземи едни Ромео и Смотлиета. Хем тъй, хем тъй. Те, както и ние, са разбрали, че щом любов има, забранено няма. До крайност или до край, както при тях. „Всичко или нищо.” Или „По-добре малко, отколкото нищо”. Това е задача, която ти трябва да решиш. И не става дума за теб или за мен. Не става дума и за нас. Всичко е до неправилното време, на правилното място. Това ще ни изнервя, това ще ни влудява, това няма да ни оставя да спим. Но ако ни кара всяка сутрин да ставаме с усмивка, какво пък. Ако ли не, к’во прайм?