В напреднала възраст великият монголски завоевател Чингис хан моли известен даоски маг  да му дари езотеричната рецепта за физическо безсмъртие. Напразно!
      Милиарди се молят, обладани от религиозен екстаз, за спасение на "безсмъртните" си души. Но съществува ли душата? Може би някога тези тайни ще бъдат разкрити...а дотогава? Съществува нещо, което се нарича интелектуално безсмъртие, но то е достъпно само за малцина Избраници...! Понякога до него води случайна пътека на откъслечна мисъл, едно единствено произведение, или грешка в паметта на мастит авторитет, внушени по силата на неведоми механизми. Докато добре утъпкани магистрали на отдаден с фанатична преданост на предварително набелязана цел живот, нерядко свършват в музеи или сред томовете на покрити с прах библиотеки, достъпни само за специалистите.

                                          КАПРИЗИТЕ НА БОГИНЯ ETERNITY

       Томазо Албинони (1671 - 1750) - син на заможен венециански търговец, бе обезсмъртен от една единствена своя композиция - Адажио в сол минор, реставрирана от басова партия благодарение на Ремо Джацото - изследовател на музикалното наследство на композитора. Днес Адажио на Албинони е не по-малко известно от Лунната соната на Бетховен и това съотношение едва ли би могло да се промени за в бъдеще.
       Фредерик Соди (1877 - 1956), виден английски химик и физик, и изследовател на радиоактивността, бе обезсмъртен от внезапното си откритие в математиката - неподозирана и ефектна формула за радиуса на окръжност, допираща се до три взаимнодопиращи се окръжности, т.нар. "целувка на Соди" (справедливостта изисква да отбележим, че впоследствие е намерено съчинение на древногръцкия математик Аполоний Пергамски, от което е видно, че тази формула му е била известна).
       През 1866г. шестнадесетгодишният италиански юноша Паганини удиви тогавашния математически свят, откривайки под носа на известни асове числата: 1184 и 1210, втората по големина двойка приятелски числа (т.е. такива, че сумата от делителите на едното число съвпада с другото и обратно), пропусната от редица величия на математика (първата такава двойка формират числата 220 и 284 и тя е посочена още от Питагор). Така той обезсмърти името си в Теория на числата.
       А куриозният пример с англичанина Джон Пел (1610 - 1685), "набеден" посмъртно, поради изневяра на паметта, от колоса на математиката на 18 век - швейцарецът Леонард Ойлер (1707 - 1783), в принос към теорията на целочисленото уравнение: х ² - Аy ² = 1, което по тази причина и до днес носи неговото име, е достоен за ГИНЕС.
       Непредсказуема е и шахматната богиня Каиса.
      
            СААВЕДРА И РЕТИ БЯХА ОБЕЗСМЪРТЕНИ ОТ НЕЯ ПО УНИКАЛЕН НАЧИН

       През 1875г. в Лондон се играе мачова партия между шахматистите Фентън и Потър, в ендшпилна фаза достигнала до следната позиция: бели: Цц6, пешка б6; черни: Цх3, Та5. Играещият с белите Фентън, предлага на своя противник да запуши лулата на мира, тъй като не открива печалбата: 1.б7 Та6 шах 2.Цц5 Та5 шах 3.Цц4 Та4 шах 3.Цц4 Та4 шах 4.Цц3 Таз шах 5.Цц2 Та2 шах 6.Цб1.
       Вдъхновен от този ендшпил, редакторът на шахматната страница на вестник "Glasgo Weekly Citizen", Джордж Барбие, публикува на 27 април 1895г. в нея свой етюд с начална позиция: бели: Цб6, пешка ц7; черни: Ца1, Тд5, с условие: черните на ход постигат реми. След серията ходове по "Фентън - Потър": 1... Тд6 шах 2.Цб5 шах 3.Цб4 Тд4 шах 4.Цб3 Тд3 шах 5.Цц2, следва находката на Барбие - ходът 5...Тд4!, смисълът на която се разкрива във варианта: ц8Д Тц4 шах!! 7.Дц4 пат.

ГЕНИАЛНО ХРУМВАНЕ НА СААВЕДРА Е РАЗКОВНИЧЕТО ЗА ПЕЧАЛБА В ПОЗИЦИЯТА НА БАРБИЕ

      Фернандо Сааведра (1847 - 1922) е роден в Севиля. В качествата на католически свещеник е изпратен от католическата църква през 1871г. в Англия, където той отначало пребивава в Дъблин, а впоследствие в Глазгоу (1892 - 1895). Умира в Дъблин.
      Сааведра не бил съгласен с оценката на Барбие. Около месец по-късно, на 18 май 1895г., на страница на същия вестник, той публикувал своя коректив, останал в историята на шахматната игра като синоним на гениален ход. Вместо "естественото" производство на дама - 6.ц8Д, Сааведра предложил "свръхестественото" производство на топ - 6.ц8Т!!, чрез което белите избягват пата и печелят: 6...Та4 7.Цб3!
       Етюдът на Сааведра е отпечатан с бяла пешка на "ц6" (а не на "ц7", както е при Барбие) и е с условие: белите на ход печелят. Първият му ход е разбира се: 1.ц7.
       Тази първа и последна находка на испанския свещеник го обезсмъртява, донасяйки му известност, заради която става обект на завист от страна на корифеите на древната игра, отдали сили и амбиции за изява на нейното поле. А в шахматната композиция етюдът на Сааведра става родоначалник на темата наречена "слабо производство".

                              И РЕТИ Е СОЛИСТ В ХОРА НА ШАХМАТНИТЕ ГЕНИИ

        Рихард Рети (1889 - 1929), наречен от Савелий Тартаковер "чародея на шахматната дъска", е роден близо до Братислава. Както самият той признава, в живота си е имал само две големи увлечения - шах и математика. Второто го тласка да завърши висше образование във Виена и го дарява с точност и финес на мисълта, както и с феноменална памет, издигнала го като един от най-големите майстори на блинда (игра без да се гледа таблото) на всички времена, а първото го съпътства през целия му живот.
         Неоромантичните концепции на Рети изкристализират в т.нар. "дебют Рети", започващ с хода 1.Кф3, който и до днес не е загубил актуалност. Изключителните турнирни успехи на Рети го правят един от претендентите за световната титла в началото на 20 век. Под талантливото му перо излизат книгите: "Нови идеи в шаха", "Учебник по шахматна игра" и др., демонстрация на висока ерудиция и рядко оригинално мислене. И все пак:

                               РЕТИ Е ПРЕДИ ВСИЧКО ШАХМАТЕН ХУДОЖНИК

         Казаното дотук за неговата личност има повече музейна стойност. Това с което Рети остава абсолютно недостижим са неговите шахматни етюди. За шаха те са това, което за живописта са картините на Ван Гог. Издадени са през 1931г. от неговия близък приятел и биограф Артур Мандлер (1891 - 1971), в сборника озаглавен: "Етюдите на Рихард Рети". Един от тях е вече синоним на името Рети. За шахматната игра той се явява такова откритие, каквото за математиката е знаменитата теорема на Питагор!

             БЕЗ 500 МАРКИ В ДЖОБА, НО С БЕЗСМЪРТИЕ ПЛЮС ШЕПА ГРОШОВЕ

         Според шахматната легенда историята на възникване на този невероятен етюд е следната. Намиращият се в материално затруднение Рети, бил на път да спечели едно от от първите места в крупен международен турнир, което означавало награда от минимум 500 марки и благополучен финансов изход. За целта трябвало само да победи в последния кръг противник значително отстъпващ му по шахматна сила. Партията се развивала благоприятно за Рети, но точно когато победата изглеждала близка, той внезапно скочил от стола и напуснал турнирната зала. Разтревожените от забавянето му приятели го намерили в градината с джобен шах в ръце и с лице озарено от щастливо хрумване. На въпроса им, защо не се завръща в залата, Рети обяснил, че по време на партията бил осенен от парадоксална идея, която заслужава да бъде претворена в етюд. Склонен, не без усилие, да продължи играта, Рети правел ходовете си вяло, апатично и загубил. Завръщайки се в хотелската стая още същата нощ той завършил успешно работата си над етюда, който го обезсмъртил. За отпечатването му в списанието "Kagаn's Neueste Schahnachrihten" (през 1921г.) Рети получава скромните 10 марки.

                            ШЕДЬОВЪРЪТ НА ШЕДЬОВРИТЕ И "КВАДРАТЪТ НА РЕТИ"

          Етюдът на Рети е с начална позиция, в която участват само два царя и две пешки: бели: Цх8, пешка ц6; черни: Ца6, пешка х5. Белите трябва да постигнат реми. Това, което поразява дори при бегъл поглед върху изходната позиция, са две неща. Първото е пределната й простота. Трудно е да се повярва, че в толкова бедна откъм материал позиция е скрита голяма тайна. Второто е неимоверната отдалеченост на белия цар от своята и от противниковата пешка, както и "страшната" близост на черния му колега до белия пехотинец. Казано на шахматен език, белият цар е извън квадрата на черната пешка, докато неговият опонент се намира в квадрата на бялата. Тези първи впечатления ни карат да отхвърлим заданието на автора за реми като абсурдно. Но точно тогава следва истински шок, причинен от решението на етюда: 1.Цг7 х4 (1...Цв6 2.Цф6 х4 3.Це5!! х3 4.Цд6! х2 5.ц7 и реми, защото и двете страни произвеждат дами) 2.Цф6! х3 3.Це6!, с неизбежно реми, защото белият цар подкрепя своята пешка, която ще бъде произведена, макар и втора, но с шах!
           Невероятното е факт! След вникване в идеята на решението то изглежда кристално ясно и дори обидно просто. Но именно зад тази простота прозира гениалност. Белият цар умело лавира в "коридора" между своята и чуждата пешка, опровергавайки пословицата: "две дини не се носят под една мишница", докато най-накрая попадне в квадрата й.
          С този свой шедьовър Рети обобщава ординарното правило за задържане на противникова пешка при попадане в нейния квадрат. Оказва се, че има случаи, когато дори и извън него царят съумява да се добере до вражеската единица. Обобщението, в негова чест наречено "квадрат на Рети", е вече шлагер в шахматната композиция. Справедливостта изисква да отбележим, че идеята за "квадрата на Рети" витае в неосъзната форма и преди този етюд. Указание за това е знаменитият ход на втория световен шампион по шахмат - Емануил Ласкер: 41.Цг6!! от партията му със Зигберт Тараш (черни), играна в Санкт Петербург през 1914г. Но математикът Рети и художникът Рети я довеждат до онази изчистена и осъзната форма, характерна за големите открития и голямото изкуство.

                    В МОЗАЙКАТА ОТ КОСМИЧЕСКИ ПОСЛАНИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

            Етюдите на Рети и Сааведра са две епохални открития! Максимално естествени начални поциции, пределно икономичен материал. Лаконични и монументални решения. Парадокс издигнат в ранг на логика. Уникални образци и ненадминати шедьоври, далеч встрани от общия поток на шахматното творчество. Популярност надхвърляща многократно рамките на древната игра!
            Отнася "Скитникът между звездите" - Вояжър 2" на борда си етюда на Сааведра от звездния миг - 25 август 1977г., все по-навътре в дълбините на галактиката, за среща с извънземния разум.  Не наближава ли часът, когато и етюдът на Рети ще го последва...?
            Нима може да бъде посочено по-голямо доказателство от това за съществуване на интелектуалното безсмъртие на личността?!



Бел. на автора. Този текст, който се публикува за пръв път, бе първоначално замислен като статия за рубриката "е2 - е4" на в. "24 часа" в далечната 1993г., когато авторът сътрудничеше на този вестник по шахматни въпроси.