Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и властен интерес. Рано или късно те без жал биват заличавани като „имената“ и „лесната слава“ в стихотворението на Иван Вазов (на 172 години стана, ала още е жив), но също така междувременно – докато е траел ненужният им живот – са успели да сътворят зло с упорити, дълбоки и трайни следи. Всъщност животът учи, че доброто рядко бива забелязвано, дори да се навре в очите ти; то просто не държи на това. Обратно, злото по-често минава през съдбата като плуг през нива, създава бразди и ями, в които не никне нищо, разорава душите и хич дори не се интересува, че унищожава и руши; а може би тъкмо това цели.
Хареса ми сред тези слова и думи изразът „правно нищо“. Чувал го бях и преди, разбира се, вин ...