pavli (Павлина Петрова)
511 1311
9 сент. 2007 г., 13:16

Нива на общуване с вятъра 

  Эссе
1423 0 4
 

                     Нива на общуване с вятъра


     Нека "вятър" да бъде сборно понятие и обознача с него човешките трудности и предизвикателства...

     Мисля, че мога да определя пет нива на общуване с вятъра:

  • 1. Скриваш се на завет...
  • 2. Не обръщаш внимание на вятъра.
  • 3. Изпълняваш волята му.
  • 4. Обяздваш го...
  • 5. Опълчваш се срещу вятъра!

     Всеки може да преодолее първото ниво... С малко усилия и непукизъм преминава и второто. За третото вече се изискват умения, търпение, пренебрегване на собствените интереси... Към четвъртото се стремят непокорните. Малцина успяват... Иска се и смелост, изобретателност, постоянство... За петото ниво трябва и известна доза безразсъдство... "Срещу" винаги крие рискове, изненади, изпитания, несигурност... Готов ли си да се срещнеш с вятъра? Или ще му обърнеш гръб, за да стане попътен? Ако знаеш накъде точно вървиш и какво искаш... Но ще те върне и назад, поемаш и риска да те отвее в незнайни лабиринти... Коя посока избра - "срещу" или променливото "ако"?...

© Павлина Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Буксуване: Със скоростта на вятъра срещу вятъра.
  • петото, все пак това са човешките трудности, не можеш да бягаш, да се опълчваш, защото това е живота.Трябва да има 6-то-преборваш/всъщност май това 5-тото.Добро е произведението,много интересно.
  • Интересно и мъдро. Тези разсъждения ме карат да се замисля, аз по кой път съм поела. Имах желание да се занимавам задълбочено с математика. Като ученичка решавах всички задачи в сборника. Като се замисля и проследя пътя, който извървях, май ще напиша цяло есе. Мисля, че срещу вятъра съм вървяла, със стаени сълзи зад очите, със стиснати зъби за да не потекат тези сълзи, с мисълта, че съм поела по труден и обречен път, път на много лишения и безмълвна борба. Път, по който видях по-добри от мен и се стараех, те да бъдат част от приятелите ми. Път, по който видях и по-слаби от мен, на които съдбата им бе дала - семейство, деца и наглост и безочие, да не признават, че човек не може да бъде пръв във всичко . . .
  • Срещу.
Предложения
: ??:??