Обичам да се губя... и се "намирам" само през нощта. А тя толкова прилича на моя свят... Силует... Не виждам кой си. И въобще не ми пука! Усещам те... и това е толкова достатъчно. Нямаш представа само каква тъмнина е. Черно... Свикнах с черното и вече виждам всички цветове. Свикнах с черното и вече виждам всичко. Фантазията ми не спира да рисува това, което иначе очите няма как да променят. Измислям нови форми, създавам свят... Няма звезди - няма очи. И ти нямаш очи, имаш само студени ръце, с които докосваш. Няма звуци. А тишината ти е толкова крещяща тук. Няма стрелки - няма цифри. Няма нищо... Имам всичко! Стоим невидими. Гледаме тъмнината. По дяволите! Знам, че виждаме едно и също - това, което е в нас.