Светлинно замърсяване и миризма на пържен лук и чубрица. Далечен стон на преминаващи автомобили и оглушителен лай на биещи се кучета. Люлин, краен блок, етаж 9... От тук небето е като черно парче плат – избелял кадифен правоъгълен трaпец със светли, жълти петна – също като дупки от молец. Един по един прозорците на отсрещните блокове заспиват. Сенките зад пердетата плавно притихват. Лятото умира – усеща се все още нежното докосване на студената целувка на идващата есен. Бирата е топла... Крие ли се надеждата в бледата следа от „смъртта на една звезда”?