22 июн. 2008 г., 00:51

Някога, някъде...

1.9K 0 1
1 мин за четене

Някога, някъде...

 

 

Улицата е празна. И глуха. Само тишината разтваря премръзнали пръсти и се опитва да се вкопчи в заобикалящото я пространство. Но те продължават празно да стърчат, защото освен прозрачни илюзии и ехото от нищото, друго не е останало.

Сама съм. По празната улица търся себе си, но ми е трудно да се открия. Защото и паметта ми е празна, също като глухата улица. Мозъкът ми опъва отчаяно антени наоколо - да улови някаква истина за своя произход, за своята същност, за своето "Аз". Но истина няма. Информация - също. Само празно пространство, опипващо бродене, мъртва тишина и прозрачни илюзии.

И все пак... Има пространство! И улица има! Движение - също. Значи, има надежда?! Може би - някога, незнайно кога - ще стигна до някое шумно кръстовище, където живот ще кипи? Където ще има в пространството песни? И думи ще има, и живи мечти?

 

Някога... Някъде... Незнайно кога, ще стигна до себе си и до тези, които обичам с душата си. И ще бъда обичана! И ще бъда спасена! Ще вървя по най-светлата улица и ще отдавам светлина и любов! Ще зная коя съм и ще зная ти кой си! И ще бъдем две ярки звезди - всеотдайни, лъчисти и в доброволна прегръдка ще разпръскваме светли искри по света!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...