Някога в забрава..

                                          Някога в забрава...

Ето ме след време, достатъчно време за да те забравя, но аз не го направих. Знам че някога и ти ме обичаше, така както и аз, но най - смешното е това, че въпреки всичко, дълбоко в сърцата си ние съществуваме един за друг. И аз отново, покрай тебе ще мина и с поглед студен ще те докосна и като от огън изпепелена веднага ще се отдръпна и ще продължа.
И ти ме погледна, но хлад се виждаше и в твоите очи..Нима още ни боли? Не те разбрах тогава, когато ме остави. Не знам дали те разбирам и сега. Остана само спомен..спомен за нещо неповторимо и никога няма да го забравя. О, да, аз зная, че и ти няма да го забравиш! Но когато отново се разминем нито ти ще го покажеш, нито аз. Чувствам се празна, неспособна да направя каквото и да е. Живях за теб, но за теб няма да умра. Дори сама ще продължа! Вече не боли. Остана само спомен..един прекрасен спомен! И в мислите ми ти отново си с мен - един хаос който едва ли някога ще се пресътвори в порядък. А дали сега те искам? Дори и това не зная. Не ме е страх, не ме е страх, защото ти ме научи да бъда силна, решителна, разбираща изпълнена с любов! Как искам понякога отново да си с мен. Не завинаги, а само за една минута. Една минута щастие, не искам повече, а само да си спомня какво означаваше тази дума и да продължа напред. Безсмислено е да те питам защо ме остави след като още ме обичаше. Безсмислено е да се питам и аз, защо те пуснах да си отидеш след като и аз те обичах. Нима двамата с теб сме виновни за света около нас? Светът, който можехме да променим, стига да повярваме! Но ти се предаде. Постъпи така, както ме учеше да неправя. Сега съм различна от теб, толкова различна, че дори може и да не ме познаеш и въпреки това. Ах, колко много си приличаме..Помниш ли как всичко ти дадох и как ме молеше да не го правя. Помниш, разбира се, че помниш, а може пък и да не помниш..Не съжалявам..Дори не зная защо пиша в момента! Може би за да излея чусвствата си навън... Едва ли! Забрави ли, ние с теб не може да сме щастливи, защото вече и двамата не може да чувстваме нищо друго освен болка. И както казваше ти, именно тя ни напомня, че сме още живи. Така сме избрали и двамата. Дори така ни харесва. Но какво може повече да ти кажа, след като и двамата знаем, че думите не значат нищо...Вече не зная. Остана само едно – да ти припомня, че ние пак ще сме заедно - в едно друго време, в един друг свят. А до тогава ще чакам и ще се надявам, защото зная че ти ще ме намериш!