Някога в забрава...
Ето ме след време, достатъчно време за да те забравя, но аз не го направих. Знам че някога и ти ме обичаше, така както и аз, но най - смешното е това, че въпреки всичко, дълбоко в сърцата си ние съществуваме един за друг. И аз отново, покрай тебе ще мина и с поглед студен ще те докосна и като от огън изпепелена веднага ще се отдръпна и ще продължа.
И ти ме погледна, но хлад се виждаше и в твоите очи..Нима още ни боли? Не те разбрах тогава, когато ме остави. Не знам дали те разбирам и сега. Остана само спомен..спомен за нещо неповторимо и никога няма да го забравя. О, да, аз зная, че и ти няма да го забравиш! Но когато отново се разминем нито ти ще го покажеш, нито аз. Чувствам се празна, неспособна да направя каквото и да е. Живях за теб, но за теб няма да умра. Дори сама ще продължа! Вече не боли. Остана само спомен..един прекрасен спомен! И в мислите ми ти отново си с мен - един хаос който едва ли някога ще се пресътвори в порядък. А дали сега те искам? Дори и тов ...