Обичам
1 мин за четене
Защо да не плача, когато болката, събрана в мен, трябва да излезе. Защо да преглъщам скапания винено-горчив вкус на ежедневието, което ме изморява. Защо да не плача, когато само сълзите ми разбират и чувстват болката. Защо да не плача свита на кълбо на пода вкъщи, съвсем сама, лишена от въздух, продължаваща живота си след всяка една стекла се сълза. Има ли причина, която ще те накара да разбереш, че това е нещо, с което трябва да се примириш. Има ли причина само сълзите ми да не ме нараняват с думите си, защото са неми. Обичам горчивите си сълзи, защото те са неми, но усещат болката ми. Обичам топлината с която сгряват бузите ми, като сутрешно кафе. Обичам метафорите, рано сутрин сътворени от лошото ми настроение. Обичам да се боря със себе си и да мразя когото пожелая. Обичам да стъпвам на земята под краката си и имам право да съм нещастна. Обичам да побеждавам себе си, да конкурирам себе си, да бъда най-големият си враг. Обичам да се събуждам с кисел вкус в устата, заради шибаното ежедневие, което ме очаква. Обичам да знам, че съм на 21, а от мен зависи поне още един човек. Обичам всичко в живота ми да е мизерно, защото така си ме кефи и пълноценно усещам всяка една глътка кал, която отпивам.
Обичам хората, които без причина дразня, мен дразнят или някой ги дразни. Обичам да мисля за поне 20 души на ден, които и пет стотинки не биха дали за мен. Обичам да се депресирам и самонаранявам, защото как по друг начин бих усетила собствената си обич. Обичам себе си толкова, колкото всеки един от хората в живота ми, но понякога ми идва да се гръмна, но не го правя защото съзнателно ми е толкова добре да си живея в собствената кожа, че никога не бих си тръгнала.
Обичам да ненавиждам себе си, това го умея най-добре. Не разговарям със себе си, не се смея със и над себе си, просто се бичувам колко съм некадърна, когато коефициентът ми на полезно действие е достатъчно голям, че да пребори 100 души. Обичам да се подценявам, защото когато най-малко очаквам, надигравам подценилото ме Аз.
Защо да не обичам себе си, смеха си, сълзите, усмивките, прегръдките, когато те са единственото нещо, за което живея и ще отнеса някой ден със себе си.
Обичам хората, които без причина дразня, мен дразнят или някой ги дразни. Обичам да мисля за поне 20 души на ден, които и пет стотинки не биха дали за мен. Обичам да се депресирам и самонаранявам, защото как по друг начин бих усетила собствената си обич. Обичам себе си толкова, колкото всеки един от хората в живота ми, но понякога ми идва да се гръмна, но не го правя защото съзнателно ми е толкова добре да си живея в собствената кожа, че никога не бих си тръгнала.
Обичам да ненавиждам себе си, това го умея най-добре. Не разговарям със себе си, не се смея със и над себе си, просто се бичувам колко съм некадърна, когато коефициентът ми на полезно действие е достатъчно голям, че да пребори 100 души. Обичам да се подценявам, защото когато най-малко очаквам, надигравам подценилото ме Аз.
Защо да не обичам себе си, смеха си, сълзите, усмивките, прегръдките, когато те са единственото нещо, за което живея и ще отнеса някой ден със себе си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Ангарева Все права защищены
