2 мин за четене
Защо да не плача, когато болката, събрана в мен, трябва да излезе. Защо да преглъщам скапания винено-горчив вкус на ежедневието, което ме изморява. Защо да не плача, когато само сълзите ми разбират и чувстват болката. Защо да не плача свита на кълбо на пода вкъщи, съвсем сама, лишена от въздух, продължаваща живота си след всяка една стекла се сълза. Има ли причина, която ще те накара да разбереш, че това е нещо, с което трябва да се примириш. Има ли причина само сълзите ми да не ме нараняват с думите си, защото са неми. Обичам горчивите си сълзи, защото те са неми, но усещат болката ми. Обичам топлината с която сгряват бузите ми, като сутрешно кафе. Обичам метафорите, рано сутрин сътворени от лошото ми настроение. Обичам да се боря със себе си и да мразя когото пожелая. Обичам да стъпвам на земята под краката си и имам право да съм нещастна. Обичам да побеждавам себе си, да конкурирам себе си, да бъда най-големият си враг. Обичам да се събуждам с кисел вкус в устата, заради шибаното еж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse