Когато нямате свой план, изпадате в нечий чужд. Който неизбежно ви свива, смалява, обезличава. Докато накрая изчезнете съвсем. Като личности, народ, култура, нация, държава. Поради проклятие на географията, в което чуждата сила съзира възможност. Да ви оглупи. Толкова дълбоко, че да мислите, че е яко да разбиете всичко свое; да презрете своя език, обичаи, история за да пишете с нейни букви и гледате нейни филми и риалити формати, докато изхвърляте свои стихове, дати и паметници и замествате свои празници и детски имена с нейни; че е яко да повтаряте нейни мисли, песни и моди като свои; да оставите тя да решава; да сте ОК, когато тя ви тупа по рамото и ви избира елит; да сте сигурни, че е правилно, щом тя го казва. След като има глупостта ви, чуждата сила обръща всичко наопаки: дъното става връх, а утайката - каймак. Евтини стари лъжи са нова луксозна истина, а боклукът е обект на лайкове. Много нули накуп правят партия и се перчат като сила. Обратността - нова нормалност прави невъзмож ...