ОБРЪЩАНЕТО НАЗАД

"Обръщането назад" е философска категория, която има огромно значение. Обръщането назад ни позволява да станем приятели с пространството и времето и даже да ги "овладеем". Обръщането назад (ОН) ни позволява да общуваме с пространството кръгово - ще рече във всички посоки. А пространството съдържа различни чувства в различните посоки . Следователно, обръщането назад включва поне четири посоки. И една разходка, например, при това положение ще стане четири пъти по-полезна: 1+3 = 4 . И тази полза - това е насищане на душата с енергия. И времето също се движи (циркулира) по кръг - известни са циклите 12 , 16, 24, 40, 60 дни, месеци, години. А времето зависи пряко от пространството и съществата, които го населяват и съществуват или се движат в него. Затова времето става подвластно на човека само тогава, когато той се движи по правомерните пътеки. А тези правомерни пътеки са пътеките на щастието, защото движейки се по тях човек жъне (получава) единствените чувства, които го тласкат нагоре - в състоянието на пълнота и доволство.

И така, сега разглеждаме връзката между пространството и времето, а връзката е движението на човека в пространството . И това движение се предопределя от съществата, които пресичат пътя на човека в дадено място или местност . Тези, пресичащите неговия път го задържат, те го усилват и обезсилват, зависи как той се движи. Затова споменах, че има пътеки на щастието, или правомерни пътеки. Но по тях се движат не много хора. Преди да продължа за пътеките на движението ще отбележа една важна особеност на човека. Той по принцип е светоносно същество, но с различен потенциал, с различна енергетичност. И затова всеки от тези човеци, които човек среща по своя път и ги гледа със своя поглед било случайно или  пък съзнателно, може да бъде за него човек с плюсов ( + )  потенциал енергия (или жива), и такъв човек му носи квант щастие, или минусов човек ( - ), който му носи понижение на жѝвата и проблеми. Минусовият човек е завоевател по принуда, той като че е претърпял "крах" в даден момент, и сега подсъзнателно или съзнателно иска да намери някой плюсов  човек и да се захрани с енергия.

Друга важна особеност на човека, която е основополагаща за темата е че той излъчва и приема най-много енергия от предната част на своето тяло, където са очите и гърдите. И от тук веднага става ясна разликата в положението на тялото, когато искаме или не искаме обмяна на енергия с хората, които срещаме. Щом не го уважаваш, не искаш да ти дойде "на гости", да яде от трапезата на твоето естество дай му гръб или профил . Обърни се малко встрани . Тук ще ни помогне  обръщането назад, тъй като  гледането на пространството ще бъде вече един добър навик, и също причина и повод да се обърнем с гръб да погледаме назад,  давайки по този начин неуязвимата част на тялото си за обзор от недостойния поглед. Всички тези маневри са необходими освен за съхранение на енергията още и поради това, че: в каквото се взираме в него се превръщаме, или по-точно приемаме неговите качества.

ОН (обръщането назад) има значение освен за контакт с пространството въобще още и за правилната позиция на тялото във връзка с погледите на хората, които срещаме. Да бъдем наблюдателни, маневрени, съобразителни, за да трупаме енергия, и тя се нарича още - Жива. Живата пък е източник на щастие и вéдане, а ведането е безпогрешно вътрешно знание, което идва от само себе си.

Между движението на човека в пространството, и по-точно движението по улиците, и времето, за което той достига от едно място на друго има връзка. И това време зависи от идеите свързани с енергиите, които се съдържат в обектите на пространството, и най-много зависи от отношението към хората. Трябва да се съобразяваме с хората, които срещаме, или след които се движим. След недостоен човек е нежелателно да се движим, след болен, немощен - също. Непроизволно, такъв човек влиза в нашето съзнание и ни сваля надолу, отклонява ни от нашите задачи. По-добре е в такъв случай да се поизчака известно време, нека се отдалечи този човек, или въобще да отмине. Още щом се появи светящия, богоподобен човек, той веднага бива усетен, и "минусовите" човеци, особено старите жени, веднага започват маневрите да се закачат за неговия поглед. Старите жени много често преживяват жесток "крах" - и безнадеждието ги прави безобразни, в смисъл нямат задръжки, защото няма какво да губят. Те се стараят да минат наблизо, за да им се обърне внимание. И са готови на всичко, за да избият от себе си ада...

По принцип, траекторията на движение на човека, както по възможност, и погледа му, трябва да бъдат паралелни и не  пресичащи се с  тези на другите хора, движещи се по улицата. Човешкият поглед, лицето и гърдите са като силен прожектор, който свети по права линия. Ако се наложи да пресечеш пътя на даден човек достатъчно близко обезателно го поздрави, вземайки по този начин разрешение да минеш, и демонстрирайки уважение. И още нещо, за да се ликвидират последствията в случай когато някой ви пресече пътя, погледай в посока на неговото движение преди да пресечеш линията на направлението, по което той е отминал. Така неутрализирваш пресичането, защото с погледа си променяш все едно посоката си на движение и ти се "връщаш" от неговия път и само завиваш.

Всичките тези маневри имат за цел човек да си съхрани независимостта и свободата, да не позволи да му понижат енергетиката, което всъщност би довело до подтиснатост и меланхолия. Така че, ако изпаднете в такива състояния, това означава, че сте позволили на по-недостойни от вас да ви водят, да доминират. Веднага трябва да се вземат мерки да  се отстрани това неблагоприятно влияние . А това е възможно само когато не почитаме по-нисшите от нас хора - щом е недостоен паралелното движение е задължително. А още по-добре е, не го гледай въобще и се дръж на разстояние.

От казаното до тук следва, че времето, за което човек преминава от една точка или пункт на пространството до друг, зависи от хората, които среща по пътя си и не единствено от тях, разбира се, И животно може да задържи вниманието на човека, и дърво и т.н. Ако обаче без да се скъпИ на време човек се движи така, че да си съхранява енергията, и да натрупва нова, то неговата възрастваща жива (енергия) може да му позволи да намери той пътеките в пространството и даже във времето, които ще направят неговия живот вълшебен и щастлив.

Първата крачка към щастието, към насищане на душата, е изпълняването на тази идея - обръщането назад . Времето при тази постановка на нещата ще се удължи, да . И не случайно в по-ранни щастливи времена един (сегашен) час е бил равен на две трети от тогавашния час, който е бил деветдесет ( 90 ) минути . И този (ведически) час е бил по-хармоничен за пространството и за хората. Те са имали време да осмислят по-добре нещата и да подреждат живота си по-щастливо.

Като се започне от ходенето по пътищата и тук се включи общуването между хората, и извършването на другите дела, всичко е било друго, защото са разполагали с повече време за мислене и осъзнаване. Обръщането назад и сега може да измени пространството, времето, мисленето и ритъма на живот. Ура.

15 февруари 2020 г.             Лесничея