Желанието на Вазов е чрез "Епопея на забравените" да изгради пантеон на великите личности от Възраждането. Създаването на "Епопеята" се свързва с основен проблем във Вазовата поезия след Освобождението - мотива за изгубения идеал и нуждата от възхвала на героите, чиито нравствен пример служи за ориентир на обществото. Названието на цикъла не е точно жанрово определение, а по-скоро се отнася за величието на близкото минало. Основната идея на целия цикъл е апотеоз на свободата - борбата за духовна и политическа независимост и загиналите за нея. Почти всички оди (с изключение на "Паисий") завършват със смърт, която напомня за изкупителната жертва на богочовека, за страданието като изкупление за безименния митичен грях на българина, който го държи в ада на робството. Повествованието косвено представя Априлското въстание като ритуално очистване от позора на робството и тържеството на нова епоха - на благородна жертвеност и мъжка доблест. По този начин "Епопеята" , освен че повтаря и прерабо ...