Да, ти ме обичаш! И когато казваш „Не!”, сърцето ти крещи „Да!”. Прекалено голям страхливец си да загърбиш принципите и гордостта си и да се отдадеш на чувствата си, колкото и необмислени да са те. Но нима любовта изисква замисъл? Не е ли тя тази, която прогонва от човек и последната капка разум, която му е останала? Не е ли именно тя тази, която поддържа огъня в сърцето, а той от друга страна пълни мозъка с дим? А кажи ми честно, не мислиш ли, че точно любовта е причината и за радостите на човека? Не е ли тя приятелка на щастието? Да, сега ще кажеш, че повечето любовни истории завършват с нещастен край. Прав си. Но тогава не е била виновна любовта, а онези, които са я погубили. Които са се отрекли от нея, по този начин отказвайки се и от щастието. Страхуваш се, че някой ден няма да бъдеш щастлив? Е, недей така. Щом си с мен, знай, че и щастието ще бъде с теб! Нужно е само ти да си повярваш и да слушаш сърцето си. Не, не разума! Той е най-големият враг на щастието, понеже възпира всяка мисъл за възможност за щастие, защото според него тя не е разумна. Както и впрочем любовта. Не търси смисъл в нея. Най-голямата истина, която крие в себе си, е това, че ние ТРЯБВА да бъдем заедно. Само така ще бъдем щастливи.
Любовта е прекрасно нещо, знаеш ли? Не, ти никога не си я изпитвал. Поне никога истински. Защото се страхуваш да я покажеш. Но кажи ми пак защо? Мислиш ли, че след като ми кажеш „Обичам те!”, аз ще ти се изсмея в лицето и ще ти обърна гръб? Сериозно? Не, недей така, скъпи. Не се отчайвай. Кажи ми го. Опитай. А тогава виж какво ще стане. Когато се изправиш пред мен и се колебаеш дали да излееш чувствата си, просто си спомни за всички онези хубави моменти, които имахме заедно едно време... Нека са повече. Спомни си за онзи ден в двора на училище, когато те целунах по зачервената топла буза. А бяхме само деца... Спомни си за игрите и закачките, за непринудения детски смях, за усмивките, за невинните погледи, за разходките в парка, за първото наивно „Обичам те!”, за красотата на нашето приятелство, на нашата любов. Спомни си и кажи, че НЕ ме обичаш. Хайде, опитай. Но не можеш, нали? Защото аз не мога... Защото аз не искам да крия любовта си към теб. Нека всеки знае! И ти ме обичаш, знам го. И ти го знаеш. Просто трябва да ми го кажеш и всичко ще бъде наред. След като си преодолял трудното. След като вече ще можем да бъдем щастливи, единствено ако сме заедно. Кажи ми, че ме обичаш. Защото аз те обичам... И това ще бъде първата крачка, която ще ни отведе по-близо до представата за щастлив живот!

27.01.2011г.