Jan 27, 2011, 5:17 PM

Огънят в сърцето пълни мозъка с дим 

  Essays » Love
2583 0 4
2 мин reading
Да, ти ме обичаш! И когато казваш „Не!”, сърцето ти крещи „Да!”. Прекалено голям страхливец си да загърбиш принципите и гордостта си и да се отдадеш на чувствата си, колкото и необмислени да са те. Но нима любовта изисква замисъл? Не е ли тя тази, която прогонва от човек и последната капка разум, която му е останала? Не е ли именно тя тази, която поддържа огъня в сърцето, а той от друга страна пълни мозъка с дим? А кажи ми честно, не мислиш ли, че точно любовта е причината и за радостите на човека? Не е ли тя приятелка на щастието? Да, сега ще кажеш, че повечето любовни истории завършват с нещастен край. Прав си. Но тогава не е била виновна любовта, а онези, които са я погубили. Които са се отрекли от нея, по този начин отказвайки се и от щастието. Страхуваш се, че някой ден няма да бъдеш щастлив? Е, недей така. Щом си с мен, знай, че и щастието ще бъде с теб! Нужно е само ти да си повярваш и да слушаш сърцето си. Не, не разума! Той е най-големият враг на щастието, понеже възпира всяка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Герова All rights reserved.

Random works
: ??:??