Нещо немислимо...Нещо толкова ужасно като да си в кошмар...Така загнездила се е в душата ми една мисъл и не ме оставя намира...Блуждае из кътчетата на съзнанието ми,търсейки начин да излезе...Да излезе и да бъде чута от всички...Но е прекалено трудно за едно същество да го обясни...Прекалено сложно но нещо все ме кара да го споделя...Да го изкажа пред всички,надявайки се да разберът смисъла...Но точно страха от неразбирането ме спираше до сега...Пресичаше пътя ми;запушваше устата ми,но не можеше да ме накара да спра да мисля за това...За това колко ужасно,грозно,опасно и безсмислено нещо е омразата..Как те кара да забравиш собственото си “АЗ” и те тласка към самопогубване на душевното в теб...Веднъж започнал да мразиш ти попадаш в затвор;дори не затвор,а хипноза...Чувството,зародило се от нищо и никаква се антипатия,се разраства в теб...Пропива съзнанието ти,изтрива личността ти и те прави “Hater”...Не усещаш как,не знаеш кога,нито защо,но то те завладява напълно...И ако в началото си мразил един-àсега вече мразиш всички,всичко...Мразиш целия свят...Забога,замисли се вече не можеш да понасяш дори себе си...Възмущаваш се от усмивките на хората...спираш да вярваш в любовта,във щастието...Спира да ти се живее...Виждаш в приятелите си само врагове;в добрите хора-нещастници...Единственото което виждаш такова каквото е,е омразата...Усещаш истинската и същност...Тя изгаря сетивата ти,тормози и теб и душата ти...Усещаш и неописуема нужда от любов,но не можеш да обичаш никой,защото мразиш всички...Искаш да се забавляваш както преди,но е невъзможно защотоне си онзи веселяк-с приятна компания,шантави идеи и предложения...Сега си друг,сам си на този свят,защото омразата е погубила приятелството...Не можеш дори да се усмихнеш,защото физиономията ти отговаря на психическото ти състояние,а то също е завладяно от омраза ...

Накрая виждаш спасение...Вкопчваш се в тази идея...Опитваш се да поправиш грешката,но нямаш шанс....Няма връщане назад,няма прошка за човек като теб,няма приятели които да те подкрепят,няма никой който да ти помогне..Сега вече се чустваш съкрошен...Единственото което е в съзнанието е “смъртта”... Сега усещаш какво е...Сега си от другата страна на играта...Сега ти си мразения,ти си човека сочен с пръст оплюван по всевъзможни начини,ти си онзи който всички гледат накриво...Сега крещиш,молиш се,но никой не те чува.. Сега търсиш добрите хора,но тях ги няма...Сега ти си онзи нещастник готов на всичко...Сега ти си онзи,който не е желан...И теб те боли...Болката те разкъсва...Сълзи се размиват по лицето ти...Безсмислен плач...Осъзнаваш че няма смисъл...Поглеждаш в огледалото и се чудиш дали поне човека отсреща би ти помогнал,но дори той те ненавижда и проклина за това че си такъв...И с времето разбираш че никога няма да постигнеш исканото...Правиш това от отчаяние,с надеждата след това да намериш спокойствие,но дори в отвъдното ти ще си бъдеш същия....И всички ще те знаят като Hater-a...

Не мислите ли и вие така...Омразата погубва,кара те да се чустваш непотребен и самотен....С това исках просто исках да ви опиша лицето и,очите на злобата,способностите на лицемерието и последствията от тези наречени от мен “сатанически” чувства....