Опитвам се да ти вярвам!
Да вярвам, че някъде там, дори и далеч, те има.
Опитвам се! Но вече сили не ми останаха!
Дори нямам право да те обичам!
Нямам право да мечтая за теб!
Нямам право до те искам!
Нямам право да вярвам, че ще има Нас!
Дори нямам право да изрека всичко това..
А тежи!
А боли!
Колкото повече се опитвам да гледам и продължавам напред,
колкото и да се усмихвам - връщам се отново тук.
Тук, където съм все така сама.
Тук, където дори вече не мога да се разплача.
И пак така до следващия път.
До следващите очи, които виждат през мен!
До следващите ръце, които ме прегръщат!
До следващите устни, изричайки , че искат мен!
До следващото сърце, което иска пак да доразчупи моето.
И после край!
И пак боли..
И пак мълча..
И пак сама..
И пак с празно сърце..
А сутрин се събуждам от слънцето, но как да стана?
Но как да продължа?
Как пак да тръгна по същия път?
Кажи ми как?
Как утре да повярвам, че това си ти?
Как да ти се усмихна?
Как да повярвам, че няма да заболи?
Как да позволя да вземеш и последното пaрче, което е останало от сърцето ми?
Кажи ми как?
Как да повярвам, че те има?
Как да повярвам, че отново не е лъжа?
Как да вярвам, че ще те има?
Как и какво е Любовта?
Посветено на М.П.
© Мария Все права защищены