Аnna (Ана Янкова)
185 493
24 янв. 2019 г., 17:43

Опознаване 

  Эссе » Личные, Другие
879 1 8
1 мин за четене

 ... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечтание за вселенска, космическа любов. Без пози, с насмешка, откровено и прочувствено е дълбаенето на мисълта,подобно на длето, там, в Душата на Аза.
Новият Ден е пътека към непознатото. Риск за неволи, непознати боеве, за правото на мечтата да замести за кратко Слънцето. И капките дъжд,когато излизам на улицата, галят косите ми, нашепвайки: Не се страхувай!
Боя се от лепкавата кал по обувките, от сивите облаци, от ятото птици, бягащи и търсещи, от неколцината бездомни, търсещи в кофите препитание, от лаещите кучета, прогонващи самотното врабче, от враждата, изписана на лицата непознати, от усещането за прогонената като сърна любов...., от тиктакащия часовник, отмерващ ударите на собственото ми сърце, от това, което бях, ... и в което се превърнах...., или онази, която никога няма да бъда...
В моето легло ще избегна разочарованието, тъгата, безсилието, сълзите. Тук до мен е илюзорното чувство за покой и тишина...
А може би съм силна, по-силна от страданието и безизходността?!... Затова ще отворя жадни за познание ръце и ще приютя разочарованието... Ще опозная отново силата на обичта... Въображението рисува облаци от призрачни невести. Сред тях съм Аз, с ангелско лице и с демонска сила. Или това е сън в съня, нищо повече... Идващият ден е вик от изгарящи молитви, стон от неосъществени желания... Бягството и покоят отвръщат с достойнство на реалността и сивотата. И сред тях някак знам, че в делничността ще  успея да намеря себе си. Само още миг и... ще е светло!                                                                                                                                        

© Ана Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!((
  • Радвам се, Стойчо и ти благодаря!
  • Хубаво есе!
  • Да, правилно, Гавраил, ще открием и светлината покрай останалото. Мерси за коментара! Поздрави и от мен!
  • Хареса ми философията на есето ти.За да се пребориш трябва да опознаеш добре себе си.Тогава ще дойде и светлината.
    Поздрав!
  • Благодаря, Гюлсер! Така е, да преоткриеш себе си, въпреки негативизма и отрицанието, е един вид победа за духа. Хубав ден от мен!
  • "....в делничността ще успея да намеря себе си." - Не в съня. Прекрасно си отразила двойствеността на човешката природа /на жената в случая/ в толкова кратък текст. Самосъхранението е една от най-трудно решимите житейски задачи на човека /твореца/ с изострена и изтънчена сетивност. Търси себеподобни, Ана, и Неща, на които можеш да се посветиш и да им служиш. Много ми хареса есето ти!
Предложения
: ??:??