Разговор между Мамута и Иван Афанасиев -

преводен текст от “Съкровищата на Валкирия”, втора книга 

Представям на вашето внимание един преводен текст от книгите “Съкровищата на Валкирия” на Сергей Алексеев. В дадения откъс е приведен един разговор между двамата приятели и колеги: Мамута (Александър Русинов) и Иван Афанасиев. Те са вече приети от гоите. И навлизат вече в новия живот.

Мамутът е станал Избраник на Валкирия, и е изпратен в залите на Урал да чете текстовете, и току-що е излязъл от там. А Иван Афанасиев, който е с 13 години по-възрастен от него, е приел длъжността “Драга”** и сега, след като му е давана вече Сол** от Авегата**, освен че изпълнява длъжността си на Драга работи, за да придобие пак своя “твърд” мозък, да се освободи от някои свои страхове, страсти и други придобити деформации.

Тук се говори също за Хамара. Това е Образ от Японската (китайска) митология и философия. Този Образ е бил описан на Иван от една група източни търсачи на съкровища в района на Урал, които прилагат своите методи за насилствено въздействие. От тези хора от изтока Иван Афанасиев е бил манипулиран с психотропни инжекции, плюс с удоволствия от гейши. И сега Афанасиев, като Драга, се труди за да се освободи от последствията на това манипулиране.

**

НАЧАЛО на текста – диалог.

- Aвегата ми каза: за да затвърдее мозъкът отново до нормалното състояние, човек трябва да изпита земно притегляне. Иначе той ще си воюва сам със себе си.

-         И как ще го изпиташ?

-         Не е сложно това. Земята привлича, когато човек я обработва и строи. Ето затова аз строя къща и ора полето... И ти казвам, че се оправят нещата. Аз вече си спомням детството... И не ме влече да играя на война.

-         Ти избави ли се от страха пред Хамара?

-         Когато построя къщата и прибера реколтата ще се избавя, - поглаждайки камъка, рече той. – Трябва да се трудя, като пчела... Аз имах предразположеност към размекване на мозъка, и затова препаратът на Тойьо ми подейства. Аз обичах сладострастието... Това е пряк път към хаоса.

 Докато разговаряха, Афанасиев дотъркаля камъка до строежа и, не снижавайки темпа, го затласка нагоре. Това беше най-трудната част.

-         Още шеснадесет! – хрипкаво проговори той и свали ризата си, започна да я изстисква, като че беше парцал за миене на пода.

Върху тялото му се оказаха вериги – дребноклетъчна мрежа, изплетена от тънко дървовидно здраво въже. На някои места многобройните възли бяха охлузили кожата му до кръв, от подсъхващите рани струеше лимфна течност.

-         Авегата ли ти нареди да наденеш вериги? – попита Мамута.

-         Сам си наредих, - призна Иван Сергеевич.

-         И защо? Защо?!

-         Ти няма да разбереш, Мамуте... Макар, че, да, ти сега си вече Вещ**, разбираш всичко, знаеш всичко предварително.

-         Не зная, Иване!

-         Добре, ще ти кажа... Когато съм с веригите, не се докосват до мен ръцете на гейшите, - той за първи път се усмихна. – Аз намерих начин да ги отстраня от чувствата си. Това са ми веригите за работа, щадящ вариант. През нощта аз обличам риза от бодлива тел.

Иван Сергеевич се насочи надолу, за поредния камък, и Мамутът тръгна след него.

-         Ти си станал като обсебен. Или блажен, - се усмихна той. – Не мога да те позная...

-         Е, до твоята обсебеност съм още далече! – възрази му Афанасиев. Да ми беше разказал, избранико на Валкирия, къде беше и какво видя. И къде отиваш сега? Аз чух, че отиваш на Балканите? В Земята на сияещата власт?

-         От кого си чул?

-         Аз имам единствен източник на сол – Авегата.

-         На Балканите аз нямам път, Иване...**

-         Добре, можеш да не ми казваш, ако ми нямаш доверие, - леко се обиди Иван Сергеевич.

-         Аз ти имам  доверие.

-         Нищо, Мамуте, аз те разбирам... Е, почакай, ще построя къщата, ще събера реколтата...

-         На мен ми е достатъчно вече това, което видях, - увери го Мамута. – Аз вярвам, че ти ще излезеш от Великия Хаос. А на мен, действително ми е закрит пътя в Земята на Сияещата власт**. Стратегът** няма да ми даде урок да бъда Страга** на Запада.

-         Защо? Той пак ли иска да измени твоята съдба?

-         Не, никой не може да измени съдбата... Страга на Запада може да бъде само Вещ Гой, какъвто беше Зелва.

-         А ти... какво, не получи ли титлата “Вещ”?.. Как така, Мамуте? – Иван Сергеевич се спря. – Ти нали беше в пещерата, нали си влизал в солените шахти да добиваш Сол. И не я ли доби? Ти беше допуснат до Веста и не стана Вещ, така ли?.. Защо ме лъжеш? Аз няма да ти навредя...

-         Това е истина, Иване!.. Аз не можах да прочета последната Книга – Книгата на Бъдещето.

-         Не можа, или не пожела?

-         Не пожелах.

-         Иван Сергеевич вдигна на рамото си лоста и мълчаливо крачеше до своята каменна кариера. И едва там, изведнъж за пръв път приседна, отвлечено гледайки пред себе си.

-         Исках да те попитам... за бъдещето. Ти защо не пожела да го разбереш? Кажи ми Мамуте, да не би да се изплаши от бъдещето?

-         Казано откровено, да, изплаших се. Открих футляра, извадих свитъка и се побоях да го отворя.

 -         Значи, ти също се боиш от Хамара, - неочаквано заключи Афанасиев.

-         Не, аз не се боя от Хамара!

-         Боиш се. Щом не си посмял да узнаеш бъдещето.

-         Не разбирам, какво общо има тук Хамара?

-         Той е ловец на Бъдеще.

-         Това не значи нищо... Аз се изплаших не от Хамара, а от самия себе си. Побоях се да загубя вкус към живота, побоях се да не преям сол, защото след нея всичко ще ми изглежда несолено /пресно/.

-         Не от това си се изплашил ти, Мамуте. – Иван Сергеевич стана, с един замах заби лоста под камъка и го обърна. – Ти си усетил дъха на Великия Хаос? Защото в  теб има предразположеност...

-         Навярно, има, - съгласи се той.

-         Жрецът Хамара... не съществува. Няма го нито в човешки образ, нито в образа на полубог. Тойьо ми беше казал, но аз тогава не разбрах... Затова е и невъзможно да бъде той видян. Хамара – това е идея, символ на страха от бъдещето. Той се вселява в душите на всички хора, без значение дали са гои или изгои. Той ловува за бъдещето на всеки човек. Затова ние губим земното притегляне и волно или неволно се движим към Великия Хаос. Щом разбрах това нещо, аз започнах на местото на площадката за излитане да ора полето и да строя къща.

-         Той, играейки, обръщаше тежкия за повдигане камък, приближавайки го към своя строеж, и гледайки на движенията му, усещайки неведомата, напираща отвътре навън енергия, Мамута, неочаквано откри за себе си една от тайните, която на беше успял да познае от “Веста”: кой, защо и как е построил египетските пирамиди.

-         Жалко, че не си отворил Книгата на бъдещето. Аз толкова се надявах на теб, Мамуте... Чаках те, исках да те попитам.

-         Вещият княз Олег я е отварял. И Зелва я е отварял...** И какво е станало с тях, знаеш ли?.. Това е непоносимо – да живееш, и да знаеш как ще свърши животът ти.

-         А дали е възможно, и те да не са я отваряли? Като теб, да са се спряли в последния момент?.. Нали никой не знае!

-         Възможно е, - замислено пророни Мамута. – Тази книга се отваря насаме.

-         Цял живот ти търсеше Съкровищата на Валкирия, а когато ги намери – не посмя да ги вземеш.

-         Аз взех съкровищата на Валкирия! – възрази Мамута. – Аз намерих това, което търсех!

-         Как така си ги намерил, щом си се изплашил?

-         Да така е, аз се изплаших от бъдещето... Но книгата на Любовта прочетох от началото и до края! Истинските съкровища на Валкирия не е златото, нито дори солта на Знанията...

Иван Сергеевич внезапно хвърли камъка и лоста, хвана Мамута за реверите.

-         Искаш да кажеш?.. Съкровищата, това е...

-         Ако имаш в сърцето си любов – значи ще имаш и бъдеще. След книгата “Кама” става вече страшно да се отваря последната Книга. Твоят Хамара действително ловува за бъдещето, но отнема не волята и даже не разума. Той изземва от бъдещето неговата сърцевина, изначалната светлина и огъня между мъжа и жената, заменяйки нейния висш смисъл с примитивно наслаждение. Ти изпита това нещо и затова сега носиш вериги! Състоянието на Великия Хаос започва там, където започва търсенето на удоволствия. Така е написано в Книгата на Любовта. И необходимо ли е след това да бъде отваряна Книгата на Бъдещето?

Афанасиев неочаквано леко вдигна камъка на ръце и го изнесе на стената. Там му намери място, сложи върху него разтвор, и викна отгоре:

-         Когато изпитам отново земно притегляне, ще направя площадка за излитане и кацане. И ще се науча да летя /на делтаплан/!

-         Аз вярвам в това, Иване! – откликна Мамута.

-         Къде отиваш ти сега?

-         Аз не получих титлата Вещ, и затова ще изпълнявам урока** Страга на Новия Свят.** Стратегът се оказа прав, той виждаше съдбата ми.

-         Моля те, Мамуте... Прощавай, ако нещо съм се провинил пред тебе!

-         Добре, всичко съм забравил!

-         И още нещо, - засуети се той. – Помниш ли, че имах Дара**, Августа? Ако някъде я срещнеш, кажи й, че аз строя къща. Голяма, като крепост.

край 

Румен - Лесничея                                            24.04.2012 г.                   

----------------

Гой** - това е благословен човек, който има в една или друга степен знания за живота, има Път и го следва.

Изгой** - временно отклонил се гой, с намалена благословеност и позабравени знания.

Драга** - Драгата е Гой, който се намира на такова географско място, особено енергетично, където се пресича измерението на човеците – изгои с благословеното пространство на гоите. Той там охранява, посреща гости, и развличайки ги, незабелязано за тях ги учи; отстранява вредните хора и насочва полезните и приближаващите се към състоянието да станат вече гои.

Авега** - Това е такъв гой, който даста често вече е влизал в залите на знанието и носи сол** и хляб**, знание, което дава на гоите. Той знае много пътища, ходи по тях и учи гоите.

СОЛ** - това е освен каменната сол, която се съдържа подземните пещери на Урал, още и онова съществено знание, което се придобива от четенето на намиращите се там пергаментни свитъци.

ХЛЯБ** – хлябът е душевността и умствения процес, който съпровожда усвояването на Солта – мислите и чувствата, размишлението и преживяването.

“Веста”** - книгата, наречена Веста, където са дадени много различни и съществени знания за възникване живота на земята, формирането на човека; разделянето на хората на две категории – земни и земноводни - с течен и твърд мозък и др.

Вещ Гой** - човек – гой, който е чел “Веста” в пещерните зали на Урал. Вещи гои са били княз Олег и Страгата** на Запада – циганският барон Зелва.

И Зелва я е отварял...** - тук се говори за двама гои - Зелва и княз Олег, които са отваряли книгата на бъдещето...

Страга** - това е титла на гой, който е началник на охраната на общирен географски район от планетата. Страгата на Запада, например, отговаря за много западни държави.

Земята на Сияещата Власт** - това е Балканския полуостров и планината Сатва в Сърбия.

ще изпълнявам урока** - Един високо-издигнат гой от потомствен княжески род, наречен Стратегът, определя за гоите уроците, които те трябва да изпълняват – временни служби в интерес на целите на гоите: охрана, политика, дипломация, носене на сол и др.

Страга на Новия Свят.** - Новият свят – има се пред вид Американския континент.

Дара** – това е жена, която владеейки важни умения и знания, специално е обучавана да бъде помощничка на някои мъже гои, които изпълняват важни служби. Тя владее изкуството на прелъстяването чрез любовта.