14 апр. 2006 г., 16:17

Отмъщението 

  Эссе
29067 1 5
3 мин за четене

Отмъщението-престъпление или наказание

                             Есе

 

   Всеки отмъщава… съзнателно или несъзнателно в нас остава едно странно чувство, което в подходящ момент, ако има такъв, ни подтиква към отмъщение. Защото всеки човек е устроен така, че болката и разочарованието остават дълбоко в него и точно те го карат да „върне тъпкано” на този, който е постъпил нечестно с него в определена ситуация.

     Хората обичат, мразят, завиждат и предават. Всеки е различен в отношенията си с околните, но ако някой ви каже,че не е отмъстителен - не му вярвайте. Естествено отмъщението може да е в нещо много дребно, в някое не толкова значимо действие, но винаги го има - уж случайно заливаш недружелюбната колежка в офиса с кафе… уж случайно казваш за отсъствията на някой съученик на родителите му… или просто бутваш другарчето в детската градина, за да събори нещо и бъде наказано. Защо ли? Ами защото колежката е била повишена вместо теб, съученикът е казал нещо лошо за теб, а другарчето ти е взело играчката!!! И ето… ти вече си отмъстил за собственото си нещастие…

      Но дали е правилно… дали така трябва да постъпим в тези ситуации? За всеки истината е различна,всеки приема истината такава, каквато му е удобна. А може би трябва да отминем лошата постъпка на човека до нас и както се казва  „да обърнем и другата буза”, за да ни удари и следващия шамар. Да,ако подминем ще бъдем по-добри и благородни, ще бъдем на по-високо ниво. Да, ние ще си кажем, че сме постъпили правилно, че не си заслужава, че можем да преглътнем и тази ситуация. Да, но този човек ще продължи по пътя си и чувствайки се безнаказан ще продължава да наранява. И следващите потърпевши ще страдат също като нас…

      Ако другарчето ти е взело играчката или са те бутнали можеш да преглътнеш, защото тук става въпрос за нещо твърде дребно. Но в живота ние ставаме свидетели и потърпевши на много по-сериозни удари. А ако не те бутнат,а те набият… а ако не те набият, а дори те пребият и заплашат живота и сигурността ти… а ако наранят чувствата ти или наранят роднините ти или приятелите… А ако…Тогава какво… Подминаваш или отмъщаваш? Всеки решава… но тук вече трябва да се замислим много добре… защото ако и ти набиеш, обидиш, нараниш или убиеш дори „злодея”, ставаш не по-добър от него… В нашето ежедневие ставаме свидетели на много саморазправи, които стигат до трагичен край… Ето затова е съдебната система и полицейската система. Хората, които извършват престъпления трябва да бъдат наказани, трябва да бъде отмъстено, но по легален начин…

   Отмъщението - престъпление или наказание… Аз бих казала и престъпление и наказание, защото човек става от жертва - престъпник и от наказващ - наказан. И както Електра е жертва на майчиното заточение, става престъпник, защото колкото и трудно да й е било, накрая тя убива собствената си майка… а това е неприемливо! И от наказваща и отмъщаваща за собственото си нещастие, тя наказва сама себе си - провокира собствената си и съвест и омразата на боговете…

    Ето защо, когато отмъщаваме трябва много да внимаваме да не станем от слаби и наранени - превъзхождащи, но жестоки.

© Стейси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • наскоро изпитах разочарование от най-добрата си приятелка,която постъпи жестоко с мен,но аз не и върнах номера,който ми направи,а само си подминах без нищо.Виновниците винаги изпитват чувство за вина независимо дали го признават или не.В нейния случай тя е мн горделива,но за всеки си е различно....Прекрасно есе!
  • Браво! Трябва да се знае къде е границата между възмездието(СПРАВЕДЛИВОСТТА) и отмъщението в лошия му смисъл. /6/
  • мерси за оценкатаами мисля,че е точно така.И аз по принцип търпя много,но винаги има момент,в който чашата прелива и по някакав начин трябва да се защитя.Така че рано или късно в живота идва момент,в който е нужно да отмъстиш,за да запазиш достойнството си.
  • Много вярно усещане на нещата.Аз лично смятам, че съм човеколюбива нотура, но се усещам понякога как потъвам в калта и действам адекватно на това, което са ми направили.Започвам да усещам подлеца в мен....ЖАЛКО,А !?!?
    Обяснявам си го, че на всяка сила действа антисила.Не можеш вечно да търпиш, трябва и да се защитиш по някакъв начин. Ти какво мислиш? Никога ли не си се защитавала??? ОТЛИЧНО
  • Имах случай скоро:- Направиха ми гаден номер, а аз вместо да си го връщам се направих, все едно, че нищо не е било.И този, който ми го направи място не си намери от яд, че аз останах безразличен.Той сам си предизвика отмъщението,но от себе си.
Предложения
: ??:??