Въздушна поща

   Пиша това писмо откъм края му.
   Започвам с благопожеланията и сбогуването, както и с удоволствието да събера на една-две страници  всичко, което съм искал да кажа в случая, мислейки повече за себе си, отколкото за получателя на написаното. То е ясно, че стигнало ли се е до молив и лист, обикновен разговор, в който и двамата имат думата, няма да свърши работа.  В момента способността ми да ставам мрачен е на особена висота и това е единствения начин да не бъда прекъсван в собствената си истерия. Предполагам, това е и идеята на повечето писма.
                                                        СБОГОМ! ЗАВИНАГИ!!!
  Драматизмът на този последен ред осмисля написаното преди това. Едно писмо без сбогом - тури му пепел! Има толкова други начини да се изживее лекотата на общуването.
  Странностите не трябва да продължават дълго. Защото може да те олицетворят с тях. Опасността да те запомнят или поне да те погребат като особняк, без въобще да си такъв, не винаги е добър вариант.
       ЦЕЛУВАМ ТЕ И ТИ ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ ПО ПЪТЯ, КОЙТО СИ ИЗБРАЛА!
  Безсмислието и зле прикритата злоба в това пожелание е закономерна мутация на почти безусловния човешки рефлекс да се излезе на светло, независимо от достойнствата на личността. Като да носиш по един часовник на всяка ръка и да се обличаш в дрехите на срещуположния пол. Но няма как - след нагледните уроци по мизантропия, довели до отвращение любимия, и разяждащите ме обич, гордост и ревност, един що-годе нормален край няма да ме накара да се чувствам като червей на сутринта след изпращането на писмото, когато и алкохолът вече е някъде в атмосферата и не може да ми послужи като оправдание.
      БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВРЕМЕТО С ТЕБ! УСПЯХ ДА ПРЕСКОЧА ДУПКАТА В МИСЛИТЕ СИ, АКО НЕ ТИ Е ОБИДНА ТАЗИ АНАЛОГИЯ С ДУПКА, НО ТИ СИ ИНТЕЛИГЕНТНА ЖЕНА, ЩЕ РАЗБЕРЕШ...
   Един ден започнах да броя пясък. Знаех, че е невъзможно да се преброи всичкия пясък на земята, но ме изнервяше упорството на природата да разбие всички тези скали до частици, за чиито брой няма измислена цифра, та в случай на успех с преброяването да бъдат записани. Започнаха да ме вълнуват мисли дали ако всяка песъчинка бъде отбелязвана с чертичка, няма да е нужно повече място за чертичките, отколкото за песъчинките, които са доста по-големи. Всеки го знае. Виждах се стар и немощен, а пясъкът беше все толкова необятен. Тaка идиотски се чувствам и сега, така несигурен, така неуверен в намеренията си да забравя. Също като брояч на пясък на средна възраст околните лека полека започват да гледат на мен като на екзотично, но и неприятно допълнение към всеки запустяващ плаж. Това с пясъка е ужасяващо клише, но нека не забравяме, че формата е писмо, а какво по-клиширано от това. На всичкото отгоре това  не е някакъв делови спор, при който единственото условие е спорещите да не са на една маса, защото тогава ще се наложи да се назначи комисия по разтрогване на целувките. Не сте ли забелязали как "отявлени" врагове, поставени очи в очи, започват да се прегръщат и лигавят. Тук честите срещи, наречени за нежност и безпаметни ласки завършват все по-зле и носят все по-обширна пустота след себе си. Така е в любовта, в тишината след нея и непремерените опити да се изпробва колко устойчив на мелодрами е отсрещният.
    МЕЧТАЕХ ДА ПРЕКАРАМ ЖИВОТА СИ С ТЕБ! ДА МИ РОДИШ ДЕТЕ! ДА ТИ ПОСТРОЯ КЪЩА!
  Тук все още има склонност към компромис. Не със съвестта и душата си, а с онази показност на мачо и безкомпромисен идиот, която да ме издигне в очите на всичките ми познати, разрушили щастието си по аналогичен начин.
Аз, всъщност, искам кратки неща. Кратки дни, в които мускулите ми да вибрират след сутрешното раздвижване, кратко слънце, кратки недоразумения, кратък живот и още по-кратка смърт. Искам всичките ти вътрешности, от срамните устни до лицето ти, да ме запомнят и да казват „щрак" , когато ги доближа. Искам да ме помнят и когато ги наближава някой друг, а ако трябва да съм честен, искам да се слеят с моите, за да станат неприветливи, злобни и грозни, а защо не и неживи. За да няма други.
ИЗЛЪГАХ СЕ В, МОЖЕ БИ, ЕДИНСТВЕНИЯ СЛУЧАЙ, КОГАТО РЕШИХ ДА НАТОВАРЯ ДРУГО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО С НАДЕЖДИ ЗА СОБСТВЕНОТО СИ АЗ!
  Само това излиза. Писмо е, все пак! Рея се като балон (... пак клише!) Самотата ме гнети. И не знам нормално ли е, но чуждата - повече. Когато си различен, нямаш голям избор в това да споделяш и логично го правиш пред неподходящи хора. Аз съм един от най-лошите, как да го нарека... намиращи се на нужното място човеци, с които да си поговориш. Бягат ми подробности, не се трогвам много-много от мелодрами, бързам, говоря основно за себе си. А, да - и не приемам тезата, че една жена може да ми е само приятел. 
  В ЕДНО ОБАЧЕ СИ ПРАВА - ТРУДНО НАМЕРИХ СМЕЛОСТТА ДА ИЗВИКАМ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ, ЧЕ ТИ СИ ТАЗИ ДО МЕН, А КОГАТО ГО НАПРАВИХ, ТО ВЕЧЕ БЕШЕ ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА СЕ РАЗОЧАРОВАМ ОТ ВСИЧКО.
  Децата ми са малки, в работоспособна възраст съм и отказвам да мисля за времето, когато ще ми се налага да ги предпазвам от злините, изфабрикувани от мозъка ми по-горе (или по-долу) или да пестя всяка стотинка, за да не умра през поредната грипна епидемия.
       Оставаше ми само да те обичам. Осъзнавам, че е философия на щраус, но... Като мине табун коне, пустинята се изпълва с щраусови задници.
  Главата в пясъка няма общо с това, че мястото ù не е там. Дупките в пустошта не са случайни изкопи, разхвърляни безразборно и без логична топография. Те са за точно определени запушалки от месо, вени, артерии, очи и пръсти. Които са били деца. Раждат им се деца, които по-бързо от тях намират точния отвор. Кръговрат. Акселерация. Шибана работа! Да си говорим за друго.
                                                    САМОТЕН СЪМ!
Eнтусиазмът ти прешляпва неуверен като много възрастен скитник с разкъсани обувки, завиващ по стъпалата, образувани от бръчиците около очите и постепенно свъсващото се чело. Разбирам, че високомерието ти е от това, което рядко се усеща в свои води. А животът в моите води е по-оскъден от този на дъното на океан, където да срещнеш някой е събитие. За което събитие научават всички. И страдат присмехулно, когато се окаже провал. Аз лично, не страдам. Само съм учуден как това писмо, дори и написано наобратно, е еднакво злобно, позьорско и объркано. Какво значение имат посоките в едно отдалечаване? Беше го казал един не особено умен човек. Да, да говорим за друго.

                                                 ЗДРАВЕЙ, СКЪПА!