Въздушна поща
Пиша това писмо откъм края му.
Започвам с благопожеланията и сбогуването, както и с удоволствието да събера на една-две страници всичко, което съм искал да кажа в случая, мислейки повече за себе си, отколкото за получателя на написаното. То е ясно, че стигнало ли се е до молив и лист, обикновен разговор, в който и двамата имат думата, няма да свърши работа. В момента способността ми да ставам мрачен е на особена висота и това е единствения начин да не бъда прекъсван в собствената си истерия. Предполагам, това е и идеята на повечето писма.
СБОГОМ! ЗАВИНАГИ!!!
Драматизмът на този последен ред осмисля написаното преди това. Едно писмо без сбогом - тури му пепел! Има толкова други начини да се изживее лекотата на общуването.
Странностите не трябва да продължават дълго. Защото може да те олицетворят с тях. Опасността да те запомнят или поне да те погребат като особняк, без въобще да си такъв, не винаги е добър вариант.
ЦЕЛУВАМ ТЕ И ТИ ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ ПО ПЪТЯ, КОЙТО СИ ИЗБРАЛА! ...