Не мисля, че парченце аз

ще ми отива на окраските. 

 Отдавна се отказах от общата реалност. 

И като някаква омразна блудница, без съществен идеал, живея само с една цел – да съм щастлива и да не изпитвам угризения. И ми се получава! Адски съм добра. Не мога да планирам вдругиден. Ще бъде неуспешен опит. Не мога да си лягам рано. Не помня номера на последната хотелска стая от вчера. Аз съм много мръсна от десетки пръсти, от помията, в която се вливат  моите и чуждите мисли… В нозете ми подпалвам клади. В очите ми горят огньове.  Душата ми е тънка ивица барут, която свършва точно в теб… А смехът ми се разпилява като детско тананикане и се разбива невинно в ума ти. Без да искам, понякога, но винаги ставам твоя фантазия. Аз съм онази, която никоя жена не поглежда без злоба. Аз съм онази, която не желаеш никога да срещне мъжът ти… И съм щастлива! Безобразно щастлива жена съм. Защото няма небосвод, който да побере размаха на крилата ми. Няма вселена, която да ми даде всичко. Няма океан, който да удави копнежите ми. Няма начин да загубя свободата си… Душата ми е гигантска! А онази ме зяпа и устата и бълва гной, докато разказва за мен… И онази също. И онази там. Толкова е жалко човешкото нищожество! Толкова са дребни бедните души, че мога да ги събера в една шепа като трохи от масата и да ги дам на врабчетата.

Виновна ли съм, че зная как? Виновна ли съм, че постигам каквото пожелая? Благодарна съм, че съм млада и хубава… И докато съм такава, ще живея скандално и щастливо ще намигам на свободата, докато не бъда уловена…