/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше ме забравила.
А като гъсеница се смяташе за грозна и противна. Криеше се от всички и срамежливо свеждаше поглед.Свикнахме една с друга, споделяхме, ден след ден...Ала мина време и така се случи, че се налагаше да замина . Мина месец, после-два.Когато отново се прибрах, реших я навестя за път към баба ми. Не я познах, бе станала пеперудена Фея. Кралица на пеперудите. Красива и величествена едновременно. А Аз бях същата- обикновено момиче, с дънки и блуза с къс ръкав, небрежно отметнала коси назад, романтичка до край....
Световете разделяха и владееха.Това е Историята между Изабел и Ана. В една метафорична зависимост и реалистично описание на фактологията...
В тази гъсеница може да се превъплът ...