Сещам се от време на време колко хубаво беше, когато бях малък и ходих по поляните да гоня пеперудите. Имаше всякакви - големи, малки, шарени, бели. Тичах наляво-надясно да ги гоня, все едно бяха мои. Радвах им се, играехме с тях. А те ми се усмихваха, викайки ме да се приближа по-наблизо към тях. Заедно ни беше толкова хубаво, сякаш бяхме стари приятели от детинство, наслаждавайки се взаимно да се гоним по зелената морава през целия ден! И отново така дълги дни прекарвахме заедно, споделяйки време и емоции !
След като поотраснах малко, пеперудите се преместиха от поляната в стомаха ми - вече бяха налице първите чувства, трепетът от това да изпитваш симпатии към дадено момиче! Изпотяват ти се ръцете, гласът ти започва леко да играе, а пеперудите в стомаха ти стават десетки. Не можеш да ги видиш сега какви са, но ги усещаш, все едно са онези, с които си играл, докато си бил малък… влезнали в теб, за да ти кажат нещо. Но какво ли?! Явно трябваше да разбера сам. Безброй много, въпреки тов ...