Сещам се от време на време колко хубаво беше, когато бях малък и ходих по поляните да гоня пеперудите. Имаше всякакви - големи, малки, шарени, бели. Тичах наляво-надясно да ги гоня, все едно бяха мои. Радвах им се, играехме с тях. А те ми се усмихваха, викайки ме да се приближа по-наблизо към тях. Заедно ни беше толкова хубаво, сякаш бяхме стари приятели от детинство, наслаждавайки се взаимно да се гоним по зелената морава през целия ден! И отново така дълги дни прекарвахме заедно, споделяйки време и емоции !

   След като поотраснах малко, пеперудите се преместиха от поляната в стомаха ми - вече бяха налице първите чувства, трепетът от това да изпитваш симпатии към дадено момиче! Изпотяват ти се ръцете, гласът ти започва леко да играе, а пеперудите в стомаха ти стават десетки. Не можеш да ги видиш сега какви са, но ги усещаш, все едно са онези, с които си играл, докато си бил малък… влезнали в теб, за да ти кажат нещо. Но какво ли?! Явно трябваше да разбера сам. Безброй много, въпреки това им се радвах - отново близо до мен. Чувствах ги като приятели, защото знаех - заедно сме. Сега предизвикват други настроения в мен. Тези настроения досега не бях изпитвал - спонтанни, неочаквани, непознати. Това чувство беше първата ми любов, първите влечения, първите трепети. Истински, желани и силни. А с мен отново бяха моите пеперуди - те не ме забравиха и сега повече от всякога бяха по-близко до мен. Този път не аз ги гоних - те се настаниха трайно в моята същност! Те ме накараха да изживея и почувствам всичко това, което никога няма да забравя!

   И към днешен ден аз вярвам - те не са ме забравили. Просто чакат подходящия момент, в който да се настанят. Когато отново ще усещам. Чувствата, заедно с мойте пеперуди!