Подвигът

   Всеки подвиг започва с изкачването на един връх. И колкото по-стръмен и буреносен е върхът, колкото по-трудно, тежко и опасно е изкачването, толкова по-величествен, по-саможертвен и по-хуманен е подвигът на отделната личност в името на нацията, в името на човечеството като цяло!

    Защото всеки подвиг преди всичко е подвиг на човешкия дух и гений, на онази неподвластна на времето и пространството сила, която дава на човека криле за полет; извисява го до висината, до която се издигат на крилете си единствено столетните орли, където ветровете препращат далеко-далеко в необята всяко дихание, всяка секунда живот, всеки помисъл, устремен към Безкрая.

   Човекът – това гордо създание на разума и всеопрощаващата любов, най-реалното тленно и всевиждащо създание на планетата Земя; човекът – тази действена, творческа и преобразуваща действителността натура; тази мощ от емоции, топлота и неизмерима обич към живота и вечно дишащата природа, никога няма да преустанови своя ход във времето. Човекът ще търси и преоткрива нови светове. Той ще предизвиква и ще побеждава нови и нови върхове, защото всеки нов връх ще го приближава до истината за собствените му неограничени възможности. Това е в състояние да постигне всеки, който истински вярва в живота и хората, който има своето достойнство и чест, който отстоява своята позиция доблестно и докрай.

   Само истинският, добре подготвен алпинист може да преодолее трудностите от прехода сред скали и сипеи, лавини и падини, под напора на вятъра, над облаците, в атмосфера, останала без кислород. Точно противоречивите и многосложни личности най-често и най-вярно определят посоката на изкачването и прогреса. И когато след всички усилия алпинистът стигне до заветния връх, покореният от него пик е точката на сливане с безкрайността и вечността.

   Там, на 20 април 1984 година, достигна българинът Христо Проданов.

   Той се вкопчи във всевечната скала и ударите на сърцето му отекнаха до недрата на земята; пулса му повториха клокочещите извори; викът му отекна ведно с падащите надолу лавини с онази титанична мощ, която разтърси снагата на древните Хималаи. Прогърмяха - пресата, радиото, телевизията: "Аз съм на върха, на върха съм! Христо".

   Един българин - роденият в Карлово, алпинистът Христо Проданов, покори най-високия връх на планетата - Еверест, при това сам, по най-стръмния и опасен западен гребен, без кислороден апарат.

   Светът запомни завинаги това име.

   България имаше своя нов герой, когото поздравяваха родината и човечеството!

   И днес, след повече от 25 години, си спомням думите на моята съученичка Марияна Проданова, племенничка на Христо Проданов, алпинистка, загинала при изкачването на връх Еверест: "Върховете са лесно достижими, ако не по друг начин, то поне с поглед. Дори с просто око е лесно да се види какво има там, горе - на върха. По-трудно е да достигнеш до дълбините на човешката душа. Там проникни, за да стигнеш реалния връх!"