Политическа комедия на два акта: Леви срещу десни, народът на средата
На сцената на политическото представление двете основни партии – левите и десните – играят своите роли като актьори, които не са прочели сценария, но това не им пречи да импровизират с пълна сила.
Левите обикновено се появяват на сцената с обещания за социална справедливост, равенство и, разбира се, безплатни услуги за всички. Ако ги слушаме, се създава впечатлението, че утре всеки ще получи безплатен хляб и сирене за закуска, само дето сиренето може би ще е произведено в облаците на мечтите им. Те са като щедрият дядо, който винаги обещава шоколад на внуците си, но като отидеш при него, се оказва, че има само стар конфитюр.
От друга страна, десните идват с приказки за дисциплина, пазари и „всичко ще бъде наред, ако просто махнем държавата от картинката“. Те са като строгият баща, който винаги е готов да ти каже: „Изкарвай си сам парите!“, докато кара кола, която наследил от дядо си. За тях решението на всеки проблем е да го предадат на "невидимата ръка на пазара". Ако ръката е наистина невидима, то може би тя просто не иска да прави нищо.
И така, народът остава да избира между две крайности. От едната страна ни чакат утопични обещания за щастлив живот, където държавата се грижи за всеки и няма нужда да се притесняваме за нищо – освен за факта, че бюджетът може да се окаже толкова празен, колкото касичката на прасето ти след ваканцията.
От другата страна, десните ни канят на техния спектакъл – свят, където богатите ще станат още по-богати, а останалите ще се успокояват с думите: „Е, някой ден и аз ще имам яхта“. Те твърдят, че свободата е всичко, докато си свободен да избираш между скъп хляб и още по-скъп хляб.
Заключението? Каквито и роли да играят политиците, единственият начин ние, зрителите, да променим сценария, е като гласуваме. Защото ако не го направим, то ще продължаваме да гледаме едно и също представление, докато си мислим: „Не може ли този филм да свърши вече?“ Тъй че, драги съграждани, време е да изберем нови актьори.
© Надежда Максимова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
„ Каквото и да ти приказват, знай, че става дума за пари” ( Джон Стайнбек )
Редовно слушам обещания за светло бъдеще от кандидатите от различните партии, но се оказва, че идеите им са конюнктурно показване на морков, няма значение дали се определят като 'леви' и 'десни', (вече празни понятия). На практика умерените в момента, които се опитват да водят суверенна политика на държавата, ги наричат 'крайно десни' ! Мешавица от думи и понятия с една едничка цел - да се запази статуквото. Всеки от досегашните политици е бил на някаква хранилка - дали управлявана отвън или дерибеи на местно ниво, и иска отново да е там . За обикновенните хора, което е нормално и като защитна реакция, също в голяма степен искат да се съхранят в стабилното си съществуване, страхувайки се от резки промени. Аз бих казал - бъдете против всяка партия, която е били в управлението, за себе си знам - има две партии - една малка, с ясни суверенни идеи за Бг и друга голяма, способна на действия да го направи -
Много добро обяснение на политическата комедия,която се играе от дълго време. Уви, театърът вече прилича на бардак.
-
Да добавя към казаното от Канът, че повечето леви политици, накрая завършиха кариерите си като генерални секретсри на НАТО.
-
Това са някакви съждения, които може би са били валидни преди 100 години, но нямат нищо общо с реалноста. БСП ли са леви, които въведоха плосък данък? Или харвадците са десни, които се хвалят, че увеличили пенсиите? Левите партии не са създадени за да защитават бедни, малцинства и пр., а да защитават правата на работниците. А правата на работниците, наемната сила на труда никой не я защитава. От тази гледна точка леви няма. Сега основното разделение не е леви на десни, а ултралиберални срещу либерални. Тоест нормални срещу такива, които искат да избиват кравите, защото, пардон, изпускат газове.
Що се отнася до лозУнга да избираме нови актьори - той е достоен за смях, ако не беше трагично...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Този на прозрението за пустотата. Онази, дето е отвъд крайностите на гнусотията и лъжата... Да си погледнем палците на ръцете и истински да се ядосаме на себе си!
Ще бъде един ден. Ще бъде!