Последното, което ще напиша

 Разголен от отливи, събличам си спомените!

 Залези, игриво пързалящи се по изживени зеници.

 Разумът, баздаждно превързан в окъсани бинтове – търси...

 Като бясно куче, притиснато в ъгъла чакам спасение!     

 И дано куршумът лети бавно, полека.

 Сърцето адреналинно, препуска в агония – без да боли...

 Последно, дали ще напиша молба или клетва?

 Не зная, а и няма значение...

 Писта без маркер.

 Обречено летене.

 Суграшица, тръпка и мускулен колапс.

 Усмивка в кълбо от безвремие.

 Прескачам, пропадам и точа лиги – по живота, по Живота...

 Дали знам какво ще напиша последно?

 Нито обичане, нито отричане...

 Просто едно многоточие, събрало толкова много надежда