11 дек. 2014 г., 17:42

Последното, което ще напиша

1.2K 0 1

  Последното, което ще напиша

 

 

 Разголен от отливи, събличам си спомените!

 Залези, игриво пързалящи се по изживени зеници.

 Разумът, баздаждно превързан в окъсани бинтове – търси...

 Като бясно куче, притиснато в ъгъла чакам спасение!     

 И дано куршумът лети бавно, полека.

 Сърцето адреналинно, препуска в агония – без да боли...

 Последно, дали ще напиша молба или клетва?

 Не зная, а и няма значение...

 Писта без маркер.

 Обречено летене.

 Суграшица, тръпка и мускулен колапс.

 Усмивка в кълбо от безвремие.

 Прескачам, пропадам и точа лиги – по живота, по Живота...

 Дали знам какво ще напиша последно?

 Нито обичане, нито отричане...

 Просто едно многоточие, събрало толкова много надежда

      


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...