Последното, което ще напиша
Последното, което ще напиша
Разголен от отливи, събличам си спомените!
Залези, игриво пързалящи се по изживени зеници.
Разумът, баздаждно превързан в окъсани бинтове – търси...
Като бясно куче, притиснато в ъгъла чакам спасение!
И дано куршумът лети бавно, полека.
Сърцето адреналинно, препуска в агония – без да боли...
Последно, дали ще напиша молба или клетва?
Не зная, а и няма значение...
Писта без маркер.
Обречено летене.
Суграшица, тръпка и мускулен колапс.
Усмивка в кълбо от безвремие.
Прескачам, пропадам и точа лиги – по живота, по Живота...
Дали знам какво ще напиша последно?
Нито обичане, нито отричане...
Просто едно многоточие, събрало толкова много надежда
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
