Здравей,мили мой италианецо!Обичах така да те наричам.

Зная,че това,което пиша никога няма да прочетеш,но поне ще ми олекне на душата.Току що гледах твоите снимки,сълзите отново обливат лицето ми и хиляди неканени спомени изплуват в съзнанието ми.Щастлива съм,че поне на снимка мога да те гледам,но в същото време ми е ужасно тежко,защото знам,че никога вече няма да бъдем заедно.Откакто си тръгна животът ми се промени.Сякаш всичко хубаво си отиде със теб.А ми липсваш толкова много.Липсваш ми до болка!Толкова хубави моменти имахме двамата,но ти захвърли всичко,без да те е грижа за моите чувства.А те са толкова дълбоки и истински.Но теб не те интересува,а може би и никога не те е интересувало.Но защо?Защо ме накара да се влюбя в теб,да те обикна,въпреки твоите недостатъци.Защо ме напусна точно тогава,когато имах най-голяма нужда от теб?

Не мога да повярвам,че вече не си до мен.Никога няма да ме целунеш така,както само ти си способен.Не ще ме прегръщаш вече със нежните си ръце.Още помня първата ни среща.Ти беше толкова сладък.Харесах те още в първия миг и между нас се зароди прекрасна любов.Ти беше толкова мил и нежен.Постоянно се грижеше за мен.Но всичко свърши.Аз никога няма да забравя твоите дяволски красиви очи,винаги ще помня с каква нежност ме галеше по косите,какъв блясък имаше в очите ти като ме погледнеше,с каква радост идваше на нашите срещи и с колко тъга ме изпращаше.А сега какво!Ти ме остави сама.Раздялата ни беше най-ужасния ден в живота ми.Дори сега,когато пиша всичко това ми става мъчно и плача.Плача, докато не ми останат сълзи.Защо трябваше да става така.Та аз те обичах и все още те обичам.Ти ме нарани жестоко.Предаде чувствата ми и вярата ми в теб.

А да знаеше само как ми се разтуптява сърцето само щом те зърна,ръцете ми се разтреперват,гърлото ми пресъхва и усещам с все по-голяма сила твоето въздействие върху мен.Но в душата ми е пусто.Спомени ме измъчват постоянно,образът ти ме преследва и не мога да се справя с това. Нощем си представям,че сме отново заедно,но това е просто една илюзия,една мечта,която няма да се осъществи.Но аз винаги ще си спомням за теб,винаги ще те нося в сърцето си,защото любовта ми е истинска.Тя няма да умре. Надявам се поне ти да си щастлив.Радвай се на живота,защото той е твърде кратък.Сбогом моя голяма любов!!!