Как да живея без да съм влюбена? То т`ва живот ли е? Не е ли само съществуване? Не мога ве, не мога. Ама к`во да се прави, щом се налага.
Не винаги това, което си търсил е точно това, което си търсил. Понякога се оказва груба грешка на съдбата, която си е позволила да приближи твърде много мечтите до реалността, прекалено много, и все пак недостатъчно. На косъм, дет` се вика.
По принцип любовта е абстрактно понятие. Особено когато я имаш в себе си в излишък. Мацваш тук, мацваш там, няколко усмивки, две три сълзи. После съжеляваш, а не трябва, нали точно затова живеем. То без любов живот ли е? Направо си е суха теория. И защо да не се радваш на чуждото щастие, дори когато значи нещастие за теб? То точно тогава е любов, иначе е само добро възпитание.
Друг е въпроса колко търпиш, къде са границите на любовта? Някой може ли да каже?
И кога идва празнотата? След щастието? След болката? Я се вземи в ръце, не е възможно да си празен, та ти си триизмерно същество...също и такава личност.
...И ...