Да, такава съм, не съжалявам... понякога усмихната, понякога замислена, блуждаеща, отнесена, чаровна или в небесата. Понякога разпиляна, понякога сериозна и подредена, но винаги съм аз – със грим или без, с кецове или на високи обувки, с рокля или небрежна, но винаги себе си, мислеща за мен, за теб, за света, за тях....
Приемаш или не, това не е мой проблем- вечно питаща, търсеща искаща... Ако не можеш да оцениш това, което съм, какво да ти кажа... явно не си за мен и аз за теб, понякога изводите са много лесни, но само понякога...
Такава съм – ровя в раната, влизам в съзнанието, търся, провокирам, чакам отговор, разочаровам се, разбивам сърца, влизам и излизам, понякога само излизам, но нищо не забравям.
Заблуждавам се... и то защото прекалено много извисявам хората... може би защото очаквам прекалено много от тях, а те са просто хора- търсещи удоволствие, забавление, адреналин, тръпка, любов, страст. Искаме да са това което са в нашето съзнание – велики, силни, смели, нетипични, ориг ...