27 июн. 2008 г., 17:30

„Предпочитам опасната свобода пред безопасното робство” (Русо) 

  Эссе » Философские
5231 1 0
4 мин за четене
 

Мисълта на френския мислител Жан-Жак Русо: „Предпочитам опасната свобода, пред безопасно робство" може да се разглежда като бягство от робството на предразсъдъците и потисничеството. Тя се обуславя от епохата, в която живее и твори Русо; от желанието на човека сам да определи посоката и уникалността на своята съдба. За да се изясни отношението на Русо към този проблем е необходимо да се очертаят социалните рамки на човешкото битие в зората на новото време, а това е векът на Просвещението. Във Франция тази епоха е предреволюционна. Абсолютната монархия управлява. Действията и разпоредбите на краля се ограничават единствено от Бога. И така, престолонаследникът съсредоточава у себе си законодателната, изпълнителна и съдебна власт. Той не е контролиран от никого и това е предпоставка за злоупотреба с властта. Възгласът „Държавата - това съм аз!" най-точно разкрива оковите на робството, които абсолютната монархия налага над човешкия дух. Знаейки това, просветителите започват да търсят различни възможности за ограничаване на управляващия. Монтескьо доразвива идеята на Джон Лок за разделяне на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна. Той е привърженик на парламентарната монархия, при която властта на краля е ограничена от парламента. Волтер е привърженик на конституционната монархия, по английски образец. Русо е най-радикален в това отношение. Той предпочита републиканската форма на управление - може би защото неговата родна Швейцария е република.

Представата на Русо за свободата се свързва с идеята за връщането на човека към естественото състояние. Свободата е присъща на „естествения" човек, на първобитното общество. Тя предполага всеки свободно да изявява своите възможности и заложби, без да пречи на другите да се изявяват също така свободно. С тези свои нови нюанси в отношението към човешката личност мисълта на френския философ придобива особена актуалност, защото осветлява от морална гледна точка смисъла на човешкия живот и мястото на просветения човек в света. „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови" - казва Русо. Това са оковите на държавата, на обществото, на страха човек да следва себе си, защото е необходима воля, с която да се посрещнат изпитанията на съдбата, когато човек е решил да бъде личност.

Цивилизацията се оказва и устрем на човека към новото, и бариера към осмисляне на нравствените стойности в света. Ето защо просветителите издигат принципите на енциклопедизма, на разумното устройство на обществото, на ролята на свободния труд на свободната личност, готова да прави своите избори.

Свободата извежда човека от привидната уседналост на подредения свят и го превръща в творец на съдбата си. Тогава той сам избира житейския си път. Опасна е свободата тогава, когато се превръща в провокация на закостенялото мислене, когато води напред към изграждане на нови устои за човешкото общество, когато чупи оковите с възгласа: „Свобода, равенство, братство", когато е вик на личното желание и е неразбрана от обществото. Когато в името на нейното защитаване човек е готов да я рискува.

Кой би избрал доброволно робство?!

Ако то е така приятно, нима след петвековно мълчание българският народ е щял да нададе възгласа: „Свобода или смърт?"

Кой би избрал доброволно да бъде унижаван, доброволно да се отстъпи от рождените си права?!

Кой човек би избрал да обрече и децата си на същото?

Безопасно е робството тогава, когато поставя булото на измамната насъщна уреденост пред безволевия човек, когато липсва самостоятелно взето решение за промяна на личната съдбата, когато човек се чувства щастлив в отреденото му късче окован свят, когато той е подвластен на своите предразсъдъци и привички.

А днес ние на какво робуваме?

Свободни ли сме или сме подвластни на консуматорското общество? Днес кой българин не слуша „попфолк"? Желае или не, той я чува, защото тя звучи отвсякъде. Това е музика, която промива съзнанието на хората и децата още от малки танцуват на нея, ставайки подвластни на нейната първична същност.

И кой днес си спомня за стиховете на Шели, сонетите на Шекспир, комедиите на Молиер или за произведенията на Бетховен?

Толкова малко хора успяват в забързаността на днешния ден да прочетат една глава от най-нашумелия роман, в обедната почивка, в паузата между две цигари.

А когато можещите, знаещите, интелигентните изразят позицията си, те биват отхвърляни от масата и са обречени на продължително търсене на себеподобни.

Това е днешната опасна свобода - човек да отстоява различието си, индивидуалността си, същността си.

Безопасното робство днес може да се възприеме като сливане с тълпата и загубване на личната уникалност.

Робът да бъде направен свободен, а свободният - съвършен.

Нима е възможно осъществяването на тази идея на Русо, след като всеки човек е роб на самия себе си. Всеки човек слугува на желанията си - лукс, известност, постигане на чуждото уважение. И в своята нравствена същност тази фраза носи духовния заряд, с който Езоп провокира съвремието си: „Понеже свободата е състояние на духа, то тя не може да бъде подарена." Понеже човекът е човек - значи трябва да е свободен.

© Марина Братанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??