1989 година. Есен. Десети ноември. Помня тази дата, макар че бях на няколко месеца. Телевизорът работи цял ден, излъчва детски филми. Интересно! Защо ли? Няма любимите ми новини. Изведнъж чух мама: „ Комунистическото правителство падна! Преход! Демокрация! Най-после! Ура!”
Беше ми топличко под одеалцето, беше ми забавно, радвах се, че ще живеем свободно, щастливо, че България ще поеме нов курс на развитие и ще израснем необременени, честни и достойни хора.
Растеше и порасна новото поколение, това на Прехода. И така... цели двадесет години. Цели двадесет години... демократична България! Свободни българи! Свободия! Тръгваш и обикаляш Европа – ако имаш пари, но, тъй като не останаха за народа ни, живееш тихо и мизерно в родината, в свободната Родина!
Спомням си думите на мой близък, който напук казваше: „Сценарии, ще видите вие една Демокрация и демократични избори, лапайте мухи... България е изнесена, ограбена, продадена, изтъргувана!”
Беше прав. Занизаха се все „демократи”- Костовци, Си ...