1989 година. Есен. Десети ноември. Помня тази дата, макар че бях на няколко месеца. Телевизорът работи цял ден, излъчва детски филми. Интересно! Защо ли? Няма любимите ми новини. Изведнъж чух мама: „ Комунистическото правителство падна! Преход! Демокрация! Най-после! Ура!”

   Беше ми топличко под одеалцето, беше ми забавно, радвах се, че ще живеем свободно, щастливо, че България ще поеме нов курс на развитие и ще израснем необременени, честни и достойни хора.

   Растеше и порасна новото поколение, това на Прехода. И така... цели двадесет години. Цели двадесет години... демократична България! Свободни българи! Свободия! Тръгваш и обикаляш Европа – ако имаш пари, но, тъй като не останаха за народа ни, живееш тихо и мизерно в родината, в свободната Родина!

   Спомням си думите на мой близък, който напук казваше: „Сценарии, ще видите вие една Демокрация и демократични избори, лапайте мухи... България е изнесена, ограбена, продадена, изтъргувана!”

   Беше прав. Занизаха се все „демократи”- Костовци, Симеоновци, Светулки, Бероновци, Догановци, Жан Виденовци. Еуфории, знамена, викове, палежи, митинги... фалити... и министерски столове. Чудно, истинско фиаско за народа, който нищо не разбираше от игрите на „демократите”, изпокара се, изпоби се.

   Спомних си за Алековия бай Ганьо, който казва, че и едните, и другите са маскари, но... келепир да пада. И се започна – келепир да пада, но не за хората, а за избраниците народни. В мътна река голяма риба се лови. Късаха, режеха, разпродаваха и блъскаха бездънни джобове, сдобиха се с банки, хотели, ресторанти, яхти... и ЕНЛ-та.

   Дойде ред на ТКЗС-тата. Ликвидационните комисии за нула време ликвидираха крави, телета, прасета. Лапане! Голямо лапане падна. След тях дойдоха Поземлените комисии. Обърнаха наопаки земята на хората, та никога да не се оправят... Преход!

   Преходе! Израсна с мен, с приятелите ми, с близките ми и какво направи с всички ни? Обърна наопаки живота на хората, промени нравите, обичаите, размъти съзнанието ни за добро и зло. Всеки ден се срещам с наркоманията, пиянството, убийствата, пошлостта и измамата. Най-напред ни мамеха политиците и след това всички се мамеха, лъжеха се помежду си. Преходе, превърна се в държавен валяк и помля мечтите и надеждите ни, промени човешки съдби. Раждаше, Преходе, раждаше сладкоговорящи политици, в името на народа се кълняха, за благото на народа, а в същото време изхвърляха и продължават да изхвърлят този народ на улицата, тъй като унищожиха толкова много работни места, а учители,строители, шивашки работници, хей така ги изхвърляха като книжни салфетки на улицата без доход , без препитание, без някаква болка, без съвест или вина. И продължаваш, Преходе, да дърпаш, режеш, смучеш кръв от народното сърце. Да ти кажа, Преходе, нали сме връстници, затова искам да ти кажа аз какво виждам около себе си. Виждам една оглозгана държава, изтърбушена! Виждам много кръв, несигурност, нищета и страх, мизерия, лъжа и измама, неграмотност и агресия, болести! Да не забравя да ти кажа за хилядите болни деца и техните родители, плачейки от телевизионните екрани за помощ, за животоспасяваща помощ. Да ти кажа за изоставените български деца по разни домове, гладуващи и зъзнещи от студ, да ти кажа за треперещите старчески ръце, бъркащи в кофите за боклук за парченце хляб. А също и това, че често се изправям лице в лице лудналите празни очи на нашите връстници, Преходе!  Но всичко това е ненормално в една нормална държава, но тъй като ние живеем на място, където „ мафията си има държава–България”, нищо не ми е вече чудно.

   Къде ли загубихме пътя, Преходе? Защо превърна прекрасната ни Родина от Рай в пустиня, докато някъде по света умни хора превърнаха Пустинята в Рай!

   Ридая, когато пътувам из Татковината. Като се ширнало едно необятно поле, но и то изоставено, пустеещо, изпокъсано, покрито само с трънаци и плевели. Няма какво да го весели, няма ги непреброимите стада от овце, кози, крави. Няма кучешкият лай, няма свирката на пастирите. Глухо и тъжно е родното поле! Изпосечени и запалени са горите, мръсни са реките! Какво направи, Преходе  с прекрасната си родина, с трудолюбивия, умния български народ?!

   Има ли още какво да си кажем, Преходе! Разбира се, че има още много, много какво да кажа, но... има ли смисъл?!

   Мисля, че трябва да знаеш, че в Родината има и млади хора, които никога няма да забегнат по света. Напук на теб, напук на всички трудности и пречки, ще учим и работим, ще те променим, Преходе, ще убием злото у теб, ще победим мизерията, нищетата, ужаса, ще пометем крадците, ще издигнем достойни управници!

   Преходе, ще те променим към добро!